Президентските избори: Голямата битка е за хората, които още не са решили за вота

Три седмици преди президентските избори големият въпрос вече не е само кой води, а защо толкова много хора все още не виждат достатъчно основание да участват във вота.

Социологията очертава ясна дистанция между първите две кандидатпрезидентски двойки и останалите, но зад процентите се вижда нещо много по-важно – ниска мобилизация, големи групи избиратели без свой кандидат и кампания, която все още търси темата, способна да превърне политическия избор в личен мотив за гласуване.

Точно тук започва истинското състезание. Защото избори с около два милиона и половина гласуващи са различни избори от вот с висока активност.

При ниска мобилизация тежестта на твърдите партийни ядра нараства, а решаващ става не толкова въпросът кой ще убеди противниковия избирател, колкото кой ще успее да извади собствения си до урните и да привлече онези, които днес казват: няма кого да избера.

Затова и кампанията постепенно сменя терена. Икономиката и всекидневните проблеми отстъпват място на идентичността, историята, геополитиката, противопоставянето между консервативно и либерално, между различни представи за държавата и нейното място в света.

Това не е случайно. Президентът има ограничена власт върху доходите, данъците или цените, но има огромна власт върху политическия разказ – върху това как държавата говори за себе си и какво олицетворява.

Така се получава и големият парадокс на тези избори. Политиците се опитват да превърнат вота в сблъсък за посоката на България, докато значителна част от обществото все още не е убедена, че този сблъсък заслужава участието ѝ.

Затова процентите днес са само моментна снимка. Истинската битка през оставащите седмици е за хората извън тях – за колебаещите се, за разочарованите, за избирателите, останали без политическо представителство в тази надпревара.  

Дебат по темата в предаването "Директно" с политолога д-р Милен Желев и д-р Яница Петкова, политолог от агенция "Мяра".