Над 100 000 младежи нито учат, нито работят: Къде се къса връзката с държавата?

Над 100 000 младежи в България нито учат, нито работят. Какви политики са необходими за подкрепа на младите хора и какви са социално-икономическите ефекти от прилаганите мерки за младежта у нас - коментира Офелия Кънева от Икономическия и социален съвет в предаването "България сутрин".

Държавата подкрепя младежките политики, но диалогът изостава

Икономическият и социален съвет продължава да поставя младежката политика сред основните си приоритети през последните четири-пет години.

При подготовката на анализа са обединени данни от различни източници, включително държавни администрации, неправителствени и международни организации.

"Икономическият и социален съвет се постара за пореден път да се занимае с темата за младежта. Това е наша основна линия през последните 4-5 години. Съчетахме данни от различни източници - доста ни съдействаха от държавните администрации, но използвахме и публични данни на неправителствени организации и международни организации, за да можем да генерираме истинна база данни", заяви Кънева.

По думите ѝ в България има трайно положително отношение към политиките за младите хора. Държавата продължава да приема подкрепата за тях, включително финансовата, като необходима част от публичните политики. Проблемите обаче се проявяват при практическото им прилагане.

"В България има трайно позитивно отношение към политиките за млади хора. Държавата не абдикира от това решение, че младите хора следва да бъдат подкрепяни, дори и финансово, но на оперативно ниво се чупи диалогът със съвремието на обществото".

Администрацията трудно следва нуждите на младите

Сред слабите места на младежките политики е способността на администрацията да реагира на променящите се потребности на младите хора.

Според Кънева държавните структури са по-бавни и по-малко гъвкави, докато младежките организации могат да се приспособяват по-лесно към новите обстоятелства.

Това създава затруднения и за самите млади хора, които невинаги разполагат с достатъчен административен капацитет, за да се възползват от вече съществуващите механизми за подкрепа.

"Слабите моменти са, че администрацията е по-ленива, по-немощна по отношение на държавните политики за младите хора. Младите хора нямат достатъчно изграден административен капацитет, за да се възползват от съществуващите административни механизми, от друга страна, техните формирования са по-гъвкави", посочи Кънева пред Bulgaria ON AIR.

Средствата за младежки политики се разпределят неравномерно

Друг проблем според Кънева е неравномерното разпределение на финансовите средства, предназначени за младежки политики. Това поставя въпроса доколко ресурсът достига до различните групи млади хора и до населените места, в които те имат нужда от подкрепа.

В същото време държавата отделя значителен финансов ресурс за младежка заетост. Според Кънева именно в тази област България отчита много добри резултати в европейски мащаб.

Младежко обезлюдяване в някои общини

Освен трудностите пред младежките политики сериозно предизвикателство е и неравномерното разпределение на младите хора в страната. Докато големите населени места привличат все повече младежи, в някои общини процесът на обезлюдяване е достигнал тревожни размери.

По думите на Кънева има няколко български общини, в които не живее нито един млад човек. Тя определи това като особено притеснителна тенденция.

Тя отбеляза, че младите хора се концентрират в по-големите населени места. Това очертава сериозни различия между отделните общини и поставя въпроса за достъпа до възможности за образование, работа и развитие в различните части на страната.

Снимка: Magnific