Остри оценки след КСНС: Политизираха ли въпроса за националната сигурност?

Какво показаха политическите коментари и реакции след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Илияна Йотова и позицията, която беше взета от България - коментираха политолозите Цветанка Андреева и доц. Албена Танева в предаването "България сутрин".

Според доц. Танева предизборната ситуация неизбежно оказва влияние върху поведението на основните политически сили. Тя посочи, че политическият компонент в реакциите след заседанието е ясно разпознаваем.

Спорът за отговорността за атаките

Андреева постави акцент върху двата контекста, в които трябва да се разглеждат реакциите - предизборната кампания и въпросите, свързани с националната сигурност. По думите ѝ именно това е довело и до съмнения около легитимността на КСНС.

Тя добави, че според повечето от присъстващите на заседанието отговорността за ударените кораби в Черно море е на Русия.

Андреева коментира пред Bulgaria ON AIR и поведението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Според нея той е действал като институционален играч, подкрепяйки декларацията.

"Борисов като институционален играч гледаше да спаси заседанието", посочи политологът.

Тя подчерта категоричността на позицията на ДПС относно това кой според нея стои зад атаката.

"За да излезе и да каже ДПС, че са абсолютно убедени, че автор на атаката е Русия, трябва да се вслушаме. Оценката им беше много категорична, че са се чули убедителни доказателства, че Русия е автор на агресията".

Какво означава позицията за управлението

Според Андреева определянето на Русия като агресор не е само външнополитическа позиция, а показва и начина, по който политическите сили виждат управлението на страната.

"Взимането на руската страна, на агресора, е идентификация как искаш да управляваш вътре в България", отбеляза политологът.

Доц. Танева от своя страна подчерта значението на гражданската позиция и необходимостта политиците да не подценяват интереса на обществото към случващото се.

Танева смята, че гражданите са по-заинтересовани от политическите процеси, отколкото понякога се предполага. Според нея гражданската култура постепенно се подобрява и това трябва да бъде отчетено от политиците.

"Винаги е добра идея да не се подценяват гражданите. Хората не са толкова незаинтересовани, че да не следят. Вярвам, че се подобрява гражданската култура. Ако теглим чертата, изводът е, че далновидното поведение не е хитрото, политиката е дългосрочен ангажимент", коментира тя.

Критики към кандидатите за президенти

Танева открои и друг проблем, който според нея е излязъл на преден план в настоящата кампания - начинът, по който се определят кандидатите за президент.

"Големият въпрос, който изпъква в тази кампания, е въпрос, който трябва да бъде уреден в близко бъдеще - не може кандидатите за президенти да бъдат на случаен принцип", заяви доц. Танева.

Наред със сериозните кандидати се появяват различни фигури, които привличат внимание с публичността си, но това според нея води до подценяване на политическата роля на президентския пост.

Предизвестен победител и вяла кампания

Андреева също определи политическата конкуренция като ограничена. По думите ѝ част от избирателите не се припознават в нито един от кандидатите, а кампанията остава сравнително вяла.

"Изборът е много стеснен. Има хора, които не се припознават в нито един от кандидатите. Кампанията е донякъде вяла, защото сякаш имаме предизвестен победител".

Според нея проблемът се задълбочава и заради занижените критерии при издигането на кандидатури.

"Тотално са занижени политическите критерии за издигане на кандидатури. Тази кампания се превърна в сблъсък на инициативни комитети. Това оръжие се обърна срещу функционирането на демокрацията", посочи Андреева.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)