Доц. Чобанов: Връщането на Самуил е възможност за нас и бъдещите поколения да се доближим епохата

На 6 октомври 1014 г. в Преспа умира един от най-забележителните български средновековни владетели – цар Самуил.

Пълководец, прекарал десетилетия във война с Византия, и владетел, чиято трагична съдба бележи края на Първата българска държава. 

На 3 октомври България прие останките на Самуил

"Върнахме си историческата справедливост по отношение на личност, основополагаща за Средновековната ни история. Една от причините България да успява да отхвърли всяка чужда власт и да продължи напред е фактът, че има голяма съпротива всеки път, когато се прави опит нашата държава да бъде победена, поробена, смачкана", каза историкът доц. Тодор Чобанов в "България сутрин".

Това са исторически енергии, които имат многовековни измерения, добави той.

Самуил изиграва огромна историческа роля

"Една от личностите, които са породили точно такъв ефект в българската история, несъмнено е цар Самуил, на когото се е паднала много тежка историческа участ - да спасява България в много труден период. Самуил хвърля мост между Първото и Второто българско царство. Създава всички предпоставки Българската държава да възкръсне", изтъкна историкът пред Bulgaria ON AIR.

По думите на доц. Чобанов споменът за Самуил е много важен.

"Човешката памет, начинът на мислене на нашето общество, е организиран така, че имаме нужда от места на паметта. Това не бива да са само паметниците. Връщането на Самуил в неговата държава е възможност за нас, за съвременните българи и бъдещите поколения да се доближим максимално до епохата", смята той.

Историкът обясни, че много от християнските храмове, които са предпочитаното място за погребване на средновековните ни владетели, са заличени, разрушавани умишлено, понякога и укривани от времето.

"Имаме днес много малко автентични останки от български владетели, на пръстите на едната ръка се броят. От Средновековието нямаме почти нищо. Завръщането на останките на една от най-важните фигури от Средновековието ни е несъмнен успех за нас и възможност да оценим приноса му в родната история", подчерта доц. Чобанов. 

Археологически доказателства за идентичността на царя

Той увери, че историческите данни насочват към царско погребение.

"Налице са много податки, които се натрупват и водят до обоснован извод, че става дума за неговото царско погребение. Водеща е археологическата ситуация, защото става дума за много представително погребение, с тъкани, които асоциираме с царската личност. Вижда се възрастен мъж, какъвто е бил Самуил към момента на смъртта си, който е раняван, преживял тези ранявания".

Историкът определи като важен момент това, че освен тленните останки на Самуил, при нас са и голям брой негови родственици.

"Двама възрастни мъже и множество деца. Те могат да бъдат проучени като група. Ще можем да установим чии са децата. Уникална възможност да проучим рода на Самуил в различните му разклонения. Възможно е да става дума за брат му, някои от наследниците му", заяви доц. Чобанов.

Относно канонизирането на царя, той коментира, че това е сложен и продължителен процес: "За да започне, трябва да има безупречна от християнска гледна точка  история на личността".