"За" и "против" новата методика за определяне на минималната работна заплата

Кабинетът одобри промените на формулата, чрез която се определя минималната работна заплата (МРЗ). 

Тя вече няма да бъде 50% от средната заплата, а ще се определя от 4 показателя чрез преговори между работодатели и синдикати, като окончателно ще бъде изчислявана от правителството. 

Подводните камъни в новата методика

"На пръв поглед промяната изглежда положителна. Тази методика е по-добра. Притеснява ме, че това дава сериозна оперативна власт на правителството как да определя тежестите. Много е важно как ще бъде разписана наредбата за определяне. Изчисляването зависи и от статистиката на НСИ, много е важно какви данни ще подаде", коментира икономистът проф. Косьо Стойчев от СУ "Св. Климент Охридски" в студиото на "България сутрин". 

Той обърна внимание, че винаги трябва да може да се изичслява в полза на работещите хора.

Бившият министър на труда и социалната политика Георги Гьоков се съгласи с думите му.

Силно притеснен съм, че тази формула от 4 показателя и неадекватните показатели от НСИ едва ли би била в подкрепа на доходите на работещите, посочи той в ефира на Bulgaria ON AIR и добави, че около 500 хил. българи са осигурявани на МРЗ.

Каква е позицията на сидикатите

"Синдикатите нямат силата на вето, решенията винаги ще остават в правителството. То може да настройва стойността на МРЗ съобразно бюджетите на държавата. Очакването ми е да има повишаване. Дава се инструмент управляващите да си помагат в настройването на макроикономическите показатели", обясни проф. Стойчев.

Гьоков отбеляза, че синдикатите подкрепят, че трябва МРЗ да отговаря на издръжката на живота, но попита дали тази формула постига точно това.

"Три години е дълъг срок и това едва ли би било добре. Правилата трябва да се разглеждат всяка година. МРЗ трябва да расте по-адекватно от това, което предлага това правило", категоричен е той.

Служителите искат по-високи заплати - цените се вдигат

По думите на икономиста МРЗ е достигнала до линия на безразличието - достига средния доход в някои региони.

"Работниците очакват по-високи доходи. Ако обаче в тази институция или организация не се е повишила производителността на труда, единственото решение е увеличение на цените на продуктите, които тези хора произвеждат. Темпът на нарастване на цените обикновено е изпреварващ разходите. Колкото по-долу във веригата увеличаваш нещо с 1 евро, има ефект, който в горната част на веригата е 1,60-1,80 евро, понякога 2 евро. Трябва компаниите да произвеждат повече", каза проф. Стойчев.

Спорд него, ако просто увеличаваме МРЗ, ще вкараме икономиката в режим, в който не можем да управляваме процесите по стария начин.

Гьоков изтъкна, че европейската директива на определя таван. 

"България по никакъв начин не покрива критериите. Разликата от 40 евро не е малка, що се касае за МРЗ. Позицинионирам се като защитник на старото правила. Новата формула не е толкова социална реформа, която цели да пести пари на държавния бюджет и бизнеса на гърба на работещите", анализира той.

Бившият социален министър добави, че разходите за труд в цените на стоките и услугите в целия свят не са с чак ключово определяща роля.