България в свръхдефицит: За слизане под 3% дефицит трябват реформи, твърди икономист

България вече е в процедура по свръхдефицит. Механизмът цели да гарантира, че държавите членки на ЕС ще поддържат дисциплина в бюджетите на своите правителства. 

"България трябва да представи план пред ЕК, пред ЕЦБ за това как ще сведем дефицита си под 3% в следващите години. Това се отразява на дългосрочна процедура, в която, ако не представим такъв план, се налага глоба, която е 0,05% от БВП, тя е около 60 млн. евро на година", коментира икономистът и председател на УС на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в "България сутрин". 

Гостът посочи, че никой не е глобяван досега и "едва ли ще се стигне дотам".

Защо дълговете ни поскъпват

"Реалната щета, която България търпи от влизането на процедура за свръхдефидит е това, че имиджът на страната ни се влошава. Доведохме се дотам, че разчитаме на дългови емисии. Когато имиджът ни е лош, се финансираме скъпо, плащаме по-високи лихви", подчерта Кръстев.

Икономистът уточни, че през последните три години лихвите, които плащаме, са се повишили с 1,5 млрд. евро.

"Това ще продължи да се влошава, тъй като България не излъчва сигнали на стабилност. Инвеститорите ще искат по-висока премия за себе си", прогнозира той пред Bulgaria ON AIR.

Реформи вместо натоварване на бизнеса

По думите на Кръстев дефицитът може да се сведе под 3% още с Бюджет 2027, но е важно какви действия и какви реформи ще се предприемат.

"Не е трудно, но за целта трябва да се направят реформи. Очакванията на ЕК са да представим няколкогодишен план. Приходите са рекордни всяка година. Те не отговарят на прогнозната част. Трябва да спрем да мислим как да увеличим приходите, защото се създава усещане, че това няма как да се случи без увеличаване на данъчната тежест, без натоварване на бизнеса и домакинствата", настоя председателят на УС на ССИ.

Счупените правила и чистката в администрацията

Според него българската данъчна система е ефективна.

"Чупим правила. Когато кажем, че пенсиите ще бъдат увеличени с въпросната Ковид добавка, трябва да знаем, че сме нарушили Швейцарското правило. 10% от администрацията са постижими. Трябва да се направи ефективен анализ и администрацията да се оптимизира", категоричен е Кръстев.

Няма прогнозируемост за това как ще се оперира с държавата като икономически контингент през следващата година, смята той. Икономистът определи темата за "Боташ" като по-скоро политическа. 

"Минималната работна заплата не трябва да бъде определяна през механизъм. За публичните финанси еврото не влияе чак толкова", изрази мнение икономистът.