Битката за Ормузкия проток: Големият залог в конфликта между САЩ и Иран

Нарушеното примирие между Съединените щати и Иран и новите американски удари по ирански цели отново повишиха напрежението в Близкия изток.

Според експерта по международна сигурност Ивайло Иванов и журналиста Огнян Дъскарев ключовият въпрос в конфликта вече не е само ядрената програма на Техеран, а контролът върху Ормузкия проток. Около това мнение се обединиха двамата в студиото на "България сутрин".

Нарушеното примирие и американският отговор

Според Огнян Дъскарев примирието е било нарушено, след като хутите са атакували търговски кораби в Ормузкия проток, а последвалият американски отговор е включвал удари по радарни станции, военни инсталации, укрития за ракети и железопътна инфраструктура в Иран.

"Това, което виждам, е стара тактика на моллите. Те правят една крачка напред и три назад. Целта им е да протакат", заяви той в ефира на Bulgaria ON AIR.

Ормузкият проток като стратегическо оръжие

По думите на Ивайло Иванов в основата на конфликта стои стремежът на Иран да наложи контрол върху Ормузкия проток – един от най-важните морски маршрути за световната търговия с енергийни ресурси.

"За Иран това в момента е много по-важен въпрос, отколкото всички останали въпроси, включително ядрената програма", подчерта експертът.

Той е на мнение, че именно възможността да влияе върху корабоплаването превръща протока в "много по-мощно оръжие" от ядрената програма, защото позволява на Техеран постоянно да оказва натиск върху региона и световните пазари.

Възможно ли е пълномащабно военно решение?

Иванов изрази мнение, че въпреки новата ескалация, Доналд Тръмп едва ли ще предприеме пълномащабна военна операция срещу Иран.

"Колкото повече се приближаваме до ноември месец, толкова по-малко вероятно става това", каза той, като посочи, че подобен конфликт би имал сериозни вътрешнополитически последици за Републиканската партия преди междинните избори.

По думите му военните удари сами по себе си не могат да решат проблема с корабоплаването в Ормузкия проток.

"Ескалацията само чрез удари върху инфраструктурата и военните на Иран няма да доведе до някаква промяна на поведението на режима", смята Иванов.

Според него дори при военно превъзходство САЩ не могат да гарантират напълно сигурността на морския трафик, без да поемат значителни рискове и евентуални човешки загуби.

Стратегията на Техеран и алтернативните маршрути

Огнян Дъскарев също определи Ормузкия проток като основния инструмент за натиск на Иран, но отбеляза, че страната разполага с ограничени военноморски възможности и разчита предимно на мини, дронове и заплахата за корабоплаването.

"Контролът е всъщност чрез страха и застрахователите", каза той, визирайки риска, който кара корабособствениците да избягват района.

По думите му в следващите години значението на протока може да намалее, тъй като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства изграждат алтернативни маршрути за износ на петрол, които ще заобикалят Ормузкия проток.

Дъскарев не изключи и постепенно засилване на военния натиск срещу Иран чрез удари по гражданска инфраструктура.

"Може да бъдем свидетели на постепенна ескалация", предупреди той, като даде за пример атаката срещу железопътна линия в Иран.

Политически последици в САЩ

В края на разговора двамата коментираха и отражението на конфликта върху вътрешната политика в САЩ.

Докато Ивайло Иванов смята, че продължителна военна ескалация би навредила на републиканците преди изборите, Огнян Дъскарев изрази мнение, че Доналд Тръмп запазва силна подкрепа сред своите избиратели.

"Мнозинството от американците са против тази война", отбеляза Дъскарев, като допълни, че въпреки това най-твърдите привърженици на Тръмп продължават категорично да застават зад него.