Българското мляко и сирене стават дефицит, купуваме си "скъпа вода" за 12 евро (ВИДЕО)

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обмисля мерки, с които да компенсира животновъдите заради ниските изкупни цени на суровото мляко.

Поради процедурата, която Европейската комисия (ЕК) ще приложи от 3 юни заради свръхдефицит на бюджета ни, директното подпомагане би се осъществило трудно. МЗХ планира да помогне на животновъдите чрез пазарни мерки.

Притеснения заради големия бюджетен дефицит

"Секторът има остра нужда от ликвидност. Млякото в момента е катастрофално ниско, особено кравето мляко", алармира Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация пред "България сутрин".

Той сподели, че с оглед на големия бюджетен дефицит е скептичен как държавата ще извади 200 млн. евро да подпомогне земеделския сектор.

"Трябва ни приемане на бюджет. Инструментът се казва de minimis. Той е най-бързият, от порядъка на 50 млн. евро. Трябва да се приеме час по-скоро бюджетът или да се използва друг механизъм, за да може веднага да бъде вкаран в употреба. Ще предложим и целеви кредити. Ако няма опция за директно подпомагане, трябва да се даде достъп да бързи кредити на животновъдите", призова Караколев пред Bulgaria ON AIR.

Недостиг на българско мляко

По думите му българското потребление на краве сирене не може да бъде захранвано от българското производство на краве мляко, а пазарът иска българско сирене, за което няма българско мляко.

"Ситуацията с изкривяването на производство на сирене е сериозна. Свидетели сме на голям диапазон на водно съдържание до 85%", заяви Караколев.

Той отбеляза, че българите си купуват "скъпа вода" от порядъка на до 12 евро за килограм.

Проблемът е генерален

"Ние имаме прекалено голям спад в производителите не само на мляко, но и на месо, плодове и зеленчуци. Имаме генерален проблем, за решаването на който са нужни и генерални решения", настоя Караколев и сравни българския фермер с топка за изпълнение на дузпа - "всеки рита топката".

Според него има прекомерно голяма административна тежест и българският животновъд не стига до земя - "тя е наета и пренаета", а европейските средства не стигат до над 70% от животновъдите.

Критики към условията за подпомагане

"Има сгрешен подход при изготвяне на условията за кандидатстване от страна на администрацията от 18-19 години. Администрацията не може да си научи урока, че трябва да се дава по-голяма възможност на малките стопанства", призова Караколев.

"Работим по въпроса как ще се осигури спешна ликвидност и чертаем какви ще бъдат мерките - и законодателни, и за преструктуриране на нашия подход в сектор земеделие", уточни той.

Караколев отчете, че разходите за животновъдите са се увеличили с около 20% спрямо миналата година за същия вид дейности.

Според него тези 20% не може да се компенсират нито от подпомагането, нито от цената на продукцията, като ги определи за загуби, които отказват голяма част от животновъдите.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)