Воля и доброта: Да покоряваш върхове с помощта на "Ела и ти"

Фондация "Ела и ти" сбъдва мечти на деца и хора с увреждания, като ги придвижва до различни места, които са трудно достъпни за хора със специални нужди.

Срещи и лични истории

Антоанета и Александър Пеневи разказват за своите преживявания. 22-годишният младеж с прогресивна мускулна дистрофия тип Дюшен вече е успял да покори няколко върха и да се спусне в пещери.

Всичко това се случва благодарение на доброволеца Александър Милчев и фондация "Ела и ти".

Мотивацията на доброволците

"Мотивира ме това, че има шанс тези хора да се докоснат до природата - неща, които ние приемаме за даденост, като разходка или изкачване на Черни връх", споделя Милчев.

Той е доброволец от две години и казва, че силата и волята на хората с увреждания и техните семейства го вдъхновяват да продължава.

Екипна работа и емоции на терен

"Специално Але е много приятен човек, с него може да се говори на различни теми. С екип от 8-9 души качваме хората в планината и денят протича приятно и зареждащо. Емоцията при първата им гледка от върховете е неописуема", разказва той.

Милчев допълва, че при изкачванията участват по 40-50 души, като всяка инвалидна или акумулаторна количка се съпровожда от 8-10 доброволци. Групата посещава планини, пещери и езера.

Все по-голям интерес към каузата

Доброволците стават все по-разпознаваеми и към тях се обръщат все повече семейства.

"Разнообразяваме местата - ходим на планини, пещери и езера. Сега ще бъдем с лодки на Панчарево. Важно е да има разнообразие", казва Милчев.

Той отбелязва, че хората често го разпознават по улицата и го свързват с каузата.

"Връзката с децата и семействата е изключително зареждаща. Хората често се оплакваме от дребни неща, а срещата с тях ти показва кое е наистина важно", допълва доброволецът.

"Искам хората да бъдат по-добри, да се радват на малките неща и да помагат на непознати. Това би направило ежедневието ни по-добро", откровен е Милчев.

Достъпът до трудни терени става със специализирани колички, които се теглят от доброволци.

"Теренът при Рилските езера е особен и се налага смяна на хората. Гледките, минзухарите – това е емоция, която не може да се опише", споделя още Милчев.

Вижте повече в репортажа на Красимира Парушева.