Иран няма интерес да атакува Турция, заяви Мариян Карагьозов

Седми ден продължава войната в Близкия изток, а израелската армия нанася удари по цели в Техеран и Бейрут.

На този фон американският президент Доналд Тръмп обяви, че са предприети мерки за ограничаване на скока в цените на горивата.

Ормузкият проток и рискът за енергийните доставки

"Мащабите вече са налице, доколкото блокирането на Ормузкия проток означава спиране на около 20 милиона барела, или приблизително 20% от световното потребление на нефт и нефтопродукти. През Ормузкия проток тези 20 милиона барела, които се превозват, не са само суров нефт, а и преработени нефтопродукти. Виждаме, че през Катар също, освен нефтопродукти, се превозва и втечнен природен газ", коментира международният анализатор Мариян Карагьозов пред "България сутрин".

Той подчерта, че държавите, които разполагат с балансиран енергиен микс между тръбопроводен и втечнен газ, са по-добре защитени от подобни шокове.

По думите му Европа след началото на войната, започнала с руската инвазия в Украйна, и последвалите санкции срещу Русия е станала силно зависима от спотовия пазар на втечнен природен газ.

При по-дълга ескалация това може да доведе не само до рязък скок на цените, но и до реален недостиг на доставки.

"Ударът е не само срещу азиатските страни, които са основни потребители на петрола и продуктите, превозвани през Ормузкия проток, но глобалното покачване на цените се отразява на всички държави", посочи Карагьозов пред Bulgaria ON AIR.

Противоречиви сигнали за дипломация

По отношение на дипломатическите усилия анализаторът отбелязва, че от двете страни се чуват противоречиви послания.

Някои западни медии съобщават, че Иран е търсил възможност за преговори със Съединените щати, докато други източници твърдят обратното.

Гостът коментира и появилите се информации за ракети, насочени към държави в региона като Турция и Азербайджан.

"Иран няма интерес да атакува Турция. Първо, тя е страна членка на НАТО и така би могла да въвлече целия алианс. Освен това Турция и Иран имат активни търговски отношения и споделят сходни опасения, например от засилваща се кюрдска активност", отбеляза Карагьозов.

Анализаторът допуска, че някои атаки могат да бъдат резултат от т.нар. операции "под чужд флаг" - действия, извършени така, че да изглежда, че са дело на друг участник в конфликта.

Има ли риск за България

По отношение на сигурността на България Карагьозов смята, че на този етап няма пряка заплаха. Той добави, че страната няма обща граница с Иран и е част от общата система за противовъздушна отбрана на НАТО.

Все пак анализаторът подчерта, че при евентуално участие на разположени у нас военни сили в операции срещу Иран приоритетът на подобни цели би могъл да се промени.