Милена Милотинова за най-важните събития за ЕС през 2025 г.

Президентите на САЩ и Украйна Доналд Тръмп и Володимир Зеленски са оптимисти за мирните преговори с Русия след срещата във Флорида. 

Това беше третият им личен разговор за 2025 г. Серията започна в Овалния кабинет в Белия дом точно преди 9 месеца - на 28 февруари, когато пред камери и журналисти Тръмп използва остър тон срещу Зеленски, заявявайки му, че козовете не са в неговите ръце. Зеленски тогава напусна Белия дом. 

Европа на масата на преговорите

"Сега и от Тръмп, и от Зеленски беше казано, че има напредък. Това беше потвърдено и от Урсула фон дер Лайен и от Джорджа Мелони. Фон дер Лайен написа веднага след срещата между двамата, в която е бил включен и конферентен разговор с евролидери - най-важен остава въпросът за гаранциите. През последните месеци се питахме къде е Европа на масата на преговорите за мир в Украйна - ето че сега я виждаме в разговорите. Обнадеждаващи са реакциите на европейските лидери. Преди срещата Зеленски - Тръмп, украинският президент е имал конферентен разговор с евролидерите, където един от основните въпроси е бил именно въпросът за гаранциите. Тръмп от своя страна обяви, че преди срещата със Зеленски е говорил по телефона с Путин.  Дано да бъдат дадени гаранции за траен мир, прекалено дълго продължава тази война", коментира журналистът и водещ на предаването "Брюксел 1" в студиото на "България сутрин". 

Тя изтъкна, че заплахата от тази война влияе на голяма част от европейските решения. 

Парите за Украйна

Заем от 90 млрд. евро ще даде ЕС да Украйна за 2026 и 2027 г.

Решението беше взето след 15-часово заседание на евролидерите преди десетина дни. Тези средства ще бъдат набрани от капиталовите пазари.

Европа се отказа да се използват замразените руски активи в размер на 210 млрд. евро след резерви от страна на Белгия, която се страхува от дела от страна на Русия, евентуалните последици от които биха рефлектирали върху нея (тъй като замразените активи се съхраняват в базирана в Белгия финансова институция). 

По отношение на европейската помощ за Украйна, водещата на "Брюксел 1" коментира: "Европа помага от самото начало - милиони бежанци се отправиха към различни европейски държави, най-много към Полша, много дойдоха и в България. Това е първоначалната помощ, след това имаше голяма военна помощ. САЩ обаче ревизираха своята позиция по отношение на военната помощ за Украйна, за 2026 г. са предвидени едва 400 млн. долара. Досега Америка е дала десетки милиарди военна помощ на Украйна от началото на войната".

Военен Шенген

В ефира на Bulgaria ON AIR тя заяви, че в Европа все повече говори за военен Шенген.

"Евродепутатите потвърдиха предложението на ЕК за увеличаване на бюджета за военна мобилност, говорят за 500 критични точки - жп линии, мостове и тунели, които да бъдат укрепени и да се ползват с двойна употреба. За това е нужен бюджет от 100 млрд. евро. Целта е бързо придвижване на военна техника, бърза логистика - в рамките на 3 дни в мирно време, а в случай на кризисна ситуация - за 24 часа", поясни Милена Милотинова.

В Европа през годината се наблюдава и увеличение на бюджетите за отбранителните производства. 

Балканите се тресат от протести

В Сърбия вече година продължават протестите, Вучич вече снощи даде заявка за съгласие за предсрочни парламентарни избори. 

"Впечатляващо е, че сърбите не се отказаха - от момента на падането на козирката в Нови Сад, която взе жертви, до края на тази година не се отказаха да протестират. Сръбските студенти бяха номинирани за наградата "Сахаров" на Европейския парламент и макар че други я получиха (двама журналисти, хвърлени в затвора), самата номинация свидетелства за отношението на Европа към събитията в Сърбия", припомни Милотинова.

Корупцията беше в основата на протестите в Румъния след едно журналистическо разследване и в РСМ след трагедията в дискотека "Пулс" в Кочани, където бяха издигнати лозунги "корупцията убива". Оказа се, че дискотеката не работи по правилата, а пожарът на концерта там отне 63 човешки живота.

РСМ по пътя към ЕС

И 2025 г. беше белязана от напрежение по линията на българите в РСМ. 

"Северна Македония продължава да си търси враг. Изумена съм как се говори за блокиране на преговорите, сякаш някой друг ги блокира, не самата РСМ. Многократно им беше казано и от ЕС, и от САЩ, че международните договорености трябва да се изпълняват. От най-високо ниво в ЕС им беше казано, че трябва да се изпълни предварителното условия за  започване на преговори - а именно вписването на българите в Конституцията, а те продължават да търсят вратички и да се опитват да предоговарят", коментира още Милотинова.

Знаково беше нападението над известния журналист Владимир Перев в центъра на Скопие преди месец, добави тя.

Той е част от поредицата атаки срещу хора и сдружения - само защото са българи. Да припомним стрелбата срещу клуба в Охрид и палежа на клуба в Битоля само защото са на местни българи, осъждането на Люпчо Георгиевски заради цитат от историческа личност, побоя над Християн Пендиков...

"Затова е абсурдно изявлението на премиера Мицкоски след нападението над Владо Перев. Ние очаквахме най-малко да прояви чисто човешка емпатия, а видяхме точно противоположното от Мицкоски", каза Милотинова.

Тя отбеляза, че през декември в последния момент беше даден на общностите в РСМ с покана за дискусия План за действие за защита на правата на общностите.

Планът е готвен в продължение на 3 години, но е даден на английски език на общностите едва 5 дни преди официалната дискусия, а на официалния език в РСМ - вечерта преди самата дискусия.

"Очаквало се е те за една нощ да го прочетат и анализират, за да се явят аргументирани пред властите в Скопие. Поискали са отсрочка, дадени са им едва няколко дни и така в извънредно късия срок българската общност е представила свои предложения. Но са прави българите в РСМ, че това за пореден път показва, че Скопие само имитира пред Европа дейност в защита на човешките права, но се опитва за пореден път да измами Евросъюза, че нещо се прави по въпроса", каза водещата на "Брюксел 1".