Иранците не могат да бъдат пречупени с една военна операция

Съединените американски щати изпратиха изтребители в Близкия изток, а Израел и Иран продължават ожесточено да си нанасят взаимни удари.

Историята на конфликта

За да разберем сегашната криза между Израел и Иран, трябва да се върнем към 2015 г. и подписването на т.нар. "иранска ядрена сделка".

Тогава Иран пое ангажимент да предостави на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) достъп до цялата си документация и разработки, свързани с ядрената му програма. В замяна САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия обещаха постепенно премахване на наложените икономически санкции.

Споразумението бе опит за нормализиране на отношенията, като тогавашният американски президент Барак Обама дори го нарече най-голямото постижение в кариерата си.

"През февруари 2018 година, вече при президента Тръмп, военното разузнаване на Израел успя да преснеме целия ядрен архив на Иран и да го изнесе от страната. Този архив не беше известен на САЩ. Оказа се, че паралелно с официално обявената програма за мирни цели, Иран разработва строго секретна програма, насочена към производството на ядрена бомба. Целта, описана в тези документи, е била да бъдат произведени пет ядрени бойни глави", поясни експертът по геополитика и международна сигурност проф. Румен Кънчев в студиото на "България сутрин".

Към края на 2022 г. данни на МААЕ разкриват, че Иран вече притежава сериозни количества обогатен уран – около 5000 килограма до 20%, както и между 60 и 100 килограма, обогатени над 60%, което прави възможно дообогатяване до над 90% и производство на ядрени оръжия.

Професорът изтъква, че такива нива на обогатяване не са необходими за мирни цели, които изискват около 4-6%. Ако процесът продължи без контрол, в рамките на 5-6 години Иран може да разполага с арсенал от десетки ядрени бомби.

Проблемите в Близкия изток днес

Проф. Кънчев обръща внимание и на особеностите на иранската вътрешнополитическа структура – строго вертикализирана власт, силно съсредоточена около фигурата на аятолах Хаменей и Националната революционна гвардия.

Според него този режим не може да бъде свален просто с избори и не съществува реална вътрешна опозиция, която да има капацитет да поеме управлението след подобна промяна.

В този контекст професорът поставя под съмнение ефективността на военните решения спрямо държави с дълбоко вкоренени исторически, религиозни и културни идентичности. Той напомни, че смяната на режимите в Ирак и Афганистан не доведе до стабилност, а по-скоро отключи дългосрочни кризи.

"Те не могат да бъдат пречупени с една военна операция. С военни средства ние не можем да решим такъв тип задачи - да сменим историята, културата и цивилизационната идентичност на един народ с военна операция", заяви проф. Кънчев пред Bulgaria ON AIR.

Относно възможността Израел самостоятелно да унищожи подземната иранска ядрена база във Фордоу, гостът разясни, че това може да стане само с т.нар. "бункер-бласт-бомби" – оръжия, които са на разположение основно на САЩ и дори включват ядрени варианти.

Освен логистичните и военните трудности, стои и нерешеният въпрос какво би се случило с десетките хиляди центрофуги при подобна атака – процес, който не може да бъде предвиден дори от най-опитните физици.

Според него САЩ не могат да бъдат посредник в евентуални бъдещи преговори, ако се намесят военно – тогава те се превръщат в страна в конфликта. Китай, напротив, се позиционира като възможен посредник именно заради своята дистанцирана роля.

"Ако се включи Америка, режимът няма да издържи. Но това не е проблемът. Проблемът е какво следва след това. Аз лично много бих искал Америка да не влезе във война с Иран. Тръмп каза, че в неговия мандат войни няма да има, но виждаме какво се случва в Украйна", отбеляза гостът.

Гледайте целия разговор във видеото.

Снимка: Reuters