Работодатели и синдикати не са съгласни с новия механизъм, по който да бъде определяна минималната работна заплата. Защо се оказа толкова спорен новият механизъм и как трябва да бъде променен?

"Проблемът с минималната работна заплата засяга 20% от наетите хора в България. Проблемът е много сериозен и се задълбочи от вкарването в Кодекса на труда на един текст, според който се казва: МРЗ да бъде 50% от средната работна заплата за страната. Това беше порочно хармонизиране с директивата, защото се взима само една референтна стойност. Не трябва да премълчаваме слабостите на европейското законодателство. Статистиката дава брутните заплати и противоречието е налице", коментира бившият социален министър Христина Христова в "България сутрин".

свързани

40% у нас работят на МРЗ, а държави в ЕС нямат максимален осигурителен доход

Според нея е добра идеята за нов гъвкав механизъм, който да има предвид промените в икономическата среда, но много от понятията изискват допълнителни дефиниции.

Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата смята, че с промяната в Кодекса на труда не се е извършило транспониране на директивата. 

свързани

Парламентът вдигна заплатите на университетските преподаватели

Предвижда ли се замразяване на минималната работна заплата?

"Винаги сме посочвали, че трябва да се изработи механизъм. Кодексът на труда предвижда автоматизъм, който нарушава разпоредбите на директивата. Говори се за нетна минимална спрямо средна, а МС определя нетна МРЗ, базирайки се на средна брутна работна заплата, каквато следи и отчита НСИ", посочи той пред Bulgaria ON AIR.

Срокът, който притиска държавата, е в полза на синдикати и работодатели и сега има възможност за създаването на механизъм, добави Тодоров. Той е на мнение, че може да се намери баланс между синдикати и работодатели

свързани

Жените у нас получават средно с 12,6% по-ниски заплати от мъжете

"Това, което се предлага, лично за нас е регрес. Не успяхме да довършим механизма поради желанието на синдикатите да се въведе минимален праг от 50-60% от средната брутна работна заплата. Бяха залегнали всички показатели в конвенция 131, които не са само икономически. Следва да се доработи този механизъм и с диапазоните, в които показателите може да варират", обясни Тодоров.

Според Христова е напълно елиминиран социалният диалог. 

"Изпускат предвид факта, че става въпрос за директива. Регламентът е абсолютно задължителен за държавите членки. Директивата препоръчва. Взета е само една от препоръките - 50%. Работната заплата се дава за определено количество и качество труд. Добре е, че имаме минимална заплата. Нека има една минимална цена на труда, но тя не е социално плащане", каза още бившият социален министър. 

МРБ за следващата година не може да бъде по-ниска от тази за миналата година, това е някаква гаранция, завърши Христова.