Проф. Ана Кочева: Писаното слово е най-голямото богатство

В седмицата на 24 май, Денят  на българската азбука и славянската книжовност, в предаването "Брюксел 1" проф. Ана Кочева от БАН, експерт по исторически и езикови теми и преподавател в Краковския университет, говори за българският език, който е един от  23-те официални езици в Европейския съюз и историята на буквите.

"Трябва да си припомним доста неща за българските азбуки, защото аз, за съжаление, напоследък имам впечатлението, че, като общество, започнахме да изпитваме дефицит от знанието по тези въпроси или познавайки оттук-оттам по нещо, често погрешно сглобяваме цялата картинка. По отношение на азбука и на писмеността трябва да знаем, че писменото слово е най-голямото културно достижение на човечеството, защото преди да се появят буквите човечеството е използвало пиктограми, т.е. изображения, които показват цяло изречение, след това логографе   ми - изображения на отделни думи, чак след това започват да се развиват сричковите азбуки, след тях консонантните азбуки и въз основа на една консонантна азбука, каквато е финикийската, се изгражда гръцката азбука, като се прибавят и очертания за вокалите. Следваща е старобългарската азбука, но делото на Свети Кирил е гениално, той е един блестящ филолог, защото успява за всеки един специфичен звук, вокал или консонант от българския диалект, който се говори в Солунско да създаде една съвършена графична система, в която е отразен всеки един вокал и консонант. А в солунския български говор има специфика, която не е характерна за нито един друг славянски език, освен за старобългарски", каза проф. Ана Кочева. 

Пред Bulgaria ON AIR тя разказа, че кирилицата има 24 знака от гръцката азбука и 14 специфични, които са заимствани от глаголицата. Тя е създадена в средновековната българска държава, най-вероятно в Преславската книжовна школа, от книжовен кръг, приближен до цар Симеон Велики.

На въпрос на Милена Милотинова защо и около азбуката се развива геополитика и опити за присвояване на делото на светите братя като тези в Русия и РСМ, проф. Кочева каза:

"Русистиката и езиковедската наука и в някогашна СССР винаги се е развивала добре, винаги се е знаела истината, но понякога тя не е била удобна. Всички старобългарски паметници са много добре познати, изследвани, включително и от руски колеги, но през 70-те-80-те години в тогавашния Съветски съюз се появи една групичка, която буквално възроди панонската хипотеза. Тази групичка беше много шумна, активна и основната й идея беше да се подмени народностният характер на старобългарския език, той да не бъде квалифициран като старобългарски, а в тази народна основа да бъдат събрани всички славянски езици и на първо място руският, защото битуваше една хипотеза, която е артикулирана публично, че да се откаже на руското общество да има своя собствена писменост означава до да бъде превърнато в бледа българо-византийска сянка, която на някого не се е понравило", обясни Кочева. 

Някои хора в България говорят, че македонският е диалект на българския. Официалната норма на РСМ е прекодифициран книжовен български език, който има своята функционалност днес.

Милена Милотинова потърси отговор на въпроса за драстично намалелите лекторати по български език в европейските университети  - не се ли наместват в опразнената ниша курсове по македонски и какво трябва да направи българската държава.

"Интересът към македонистиката по света не е чак толкова голям, но държавата им влага много средства в нейното разпространение. Има университети, в които българистиката и македонистиката са под една шапка, както е Краковският университет. Разбира се, българистиката е много по-силна и това, което трябва да направи българската държава е една много сериозна инвестиция и да се опита да възстанови загубените позиции на българистиката, защото по този начин ние можем да разпространим това знание навсякъде в Европа. Кирилицата се използва от 200-250 милиона души днес", завърши проф. Ана Кочева. 

Гледайте целия разговор във видеото.