Атанас Семов: Политиката в образованието доведе до Баташко клане на историческата памет

Какво е качеството на българското образование и в какво то възпитава учениците у нас? По тези теми в предаването "Брюксел 1" с Милена Милотинова говори дългогодишният университетски преподавател проф. Атанас Семов, който преди месеци написа отворено писмо до министъра на образованието.

"От моето обръщение към министъра на образованието минаха почти 6 месеца и нищо не последва. Министърът каза, че това изисква много време, много сериозни мерки и обществен натиск. Без обществен натиск в нашата привидна демокрация нищо не може да се постигне. Хиляди отзиви имах от учители и всякакви хора от цялата страна и те питат "Какво трябва да направим?". Това, което на първо място трябва да направим, е медийна нетърпимост, изразяваща се най-вече в медийна чувствителност към този проблем, защото проблемът е огромен. Това е безусловно един от трите най-големи проблема на България, пряко свързан с другите два - с демографската катастрофа и с икономическото изоставане, които се дължат на разсипаното ни средно образование, от което зависи качеството и на висшето образование", каза проф. Атанас Семов по повод неговото писмо до министъра на образованието, с което казва, че Министерството не изпълнява закона за образованието и че това, което излиза като знания, след като учениците завършат училище, не е това, което очакваме. 

Пред Bulgaria ON AIR той заяви, че Министерството нарушава закона за предучилищното и училищното образование, защото този закон поставя като една от основните си цели съхраняване на историческата памет и националната идентичност.

"Учебните програми, по които се осъществява обучението в училище и по които се пишат учебниците, нарушават това изискване на закона. Лишават българчетата от усещане за корен, минало, национална свяст и идентичност," каза проф. Семов и даде пример с учебниците по родинознание за първи и втори клас, където нито веднъж не се споменава думата "родина". 

"Думата "робство" не се споменава в учебниците по история и това не е най-големият проблем. Строго научно онзи 5-вековен период не е робство, това е владичество, което може да бъде окачествявано като деспотия или тирания. Робът е вещ, българинът по време на турската власт не е вещ. Но е страшно, че тази дума (б.р. - робство) е изчистена от учебниците и читанките по литература. В литературното творчество на нашите колоси по онова време, начело с Христо Ботев, тази дума присъства като инструмент за събуждане на националната непримиримост," допълни гостът. 

Семов каза, че това е съзнателно прокарвана над три десетилетия политика, осъществявана от 2-3 партии и 2-3 фондации през Министерството на образованието. На въпроса на Милена Милотинова защо е така, той отговори, че, преносно казано, там в последните 25 години вилнее башибозук и резултатът е Баташко клане на историческата памет в българските учебници и в българското средно училище.

"Безродният народ е рая, а раята лесно се управлява и лесно можеш да ѝ сложиш прост овчар за водач", заяви проф. Семов.

"По отношение на образованието е налице отказ от държавата, от нейната роля. В България нямаме образователна политика. Затова протестират и моите колеги в университетите в последните седмица-две, не просто заради безобразно ниското ниво на възнагражденията, а заради пълната липса на разбиране каква трябва да е държавната политика. Последните години в България има субсидиране на образованието. България се нуждае от инвестиции в образованието и науката, това е най-благодатния терен за инвестиции, а не просто за бюджетни подаяния, трохи от 2-3% от бюджета на държавата. Целият бюджет за образование, наука и култура е по-малък от този на МВР и това не би било толкова страшно, ако поне имахме ред и законност, осигурени от МВР", заяви университетският преподавател. 

Гледайте целия разговор във видеото.