Икономист: Не можем да караме цяла година без бюджет

"Има връзка между бюджета и еврозоната. Знаете, че един от основните индикатори, който следи, е бюджетния дефицит, държавният дълг и лихвите от него. Ако се изпусне бюджетът от контрол, няма да изпълним поне един от тези задължителни изисквания при положение, че ние имаме в момента проблем с инфлацията. Ще се окаже, че сме изпълнили критерия за инфлацията, но ще се появи друг. Съответно няма да влезем през 2025 година в еврозоната. За да влезем в еврозоната трябва да изпълним всички критерии. Не може да изпълним един, а друг да развалим, или обратно. В този смисъл наистина нормалното нещо е да имаме бюджет за настоящата година. Не можем да караме цялата година без бюджет. Много от икономистите казахме, че трябва правителството да внесе бюджет, и то такъв с нисък дефицит. Тогава самото Министерство на финансите каза, че може и без бюджет да караме. А сега се сети, че ни трябва. За мен това бяха загубени 4-5 месеца, в които наистина можеха да се вземат мерки и много по-плавно да минем през този проблем, отколкото сега".

Това коментира в предаването "Брюксел 1" икономистът Георги Ангелов по повод излезлия доклад на МФ за парите на държавата.

"За мен всъщност по-добрият вариант е да насочим тежестта към тези компании, които получиха изключения от ембаргото и печелят заради това изключение. Или да намалят цените, или да внесат вноска в бюджета. Това би било по-правилният вариант и съответно тези компании, които имат високи и свръхпечалби, да върнат част от тези субсидии и компенсации, които са получили. Да не отиваме към еднократни данъци. Както знаете, в България временните неща са най-вечни. Тоест, да не създаваме такъв прецедент на такива резки промени в политиката. Все пак трябва да имаме предвид нещо по-важно. Не е въпросът еднократно да изпълним критерия за бюджетния дефицит, нито е въпросът за един месец да имаме ниска инфлация. Това, което искат нашите европейски партньори, е да имаме поне 12 месеца ниска инфлация, защото така се мери. Същото се отнася за бюджетния дефицит, не само тази година трябва да го изпълним, а да го поддържаме и следващите три години. Трябва да имаме структурна политика за 3 години напред, в която инфлацията, бюджетният дефицит и другите критерии да са под контрол. Това е по-голямата задача, но тя изисква не толкова само успешни мерки, а по-скоро и какво ще се прави следващите три години, затова е по-добре да има редовно правителство с по-дълъг мандат, което да може да вземе тези решения. По-трудно е на едно служебно правителство, защото все пак то е ограничено", казва икономистът.

Според Георги Ангелов, "нормално е финансовият министър да казва лошите новини, но в случая малко пресоли супата. Защото ние виждаме и немския финансов министър казва, че твърде много харчим, но не казва, че ще фалираме ако не правим това, което той каже. Трябва да се казват лошите новини, но не трябва да се прави такива инсинуации, че едва ли не бордът е заплашен. Самата финансова министърка се усети и се извини още на следващия ден. Виждате, че на борда нищо му няма. Това е един механизъм, който работи, не защото министърът е казал едно или друго, а защото българският лев е обезпечен с валутни резерви в евро, тоест, българският лев е обвързан с еврото и в някакъв смисъл вече е евро и това го държи стабилен.

БНБ казва, че няма подобен риск, тъй като валутните резерви на България са най-високите в цялата българска история, тоест, бордът не е бил по-стабилен през целите 25 години откакто съществува, но, разбира се, това не означава, че няма проблем и че не трябва да се правят неща във финансовия сектор", уточнява икономистът.

Целия разговор гледайте във видеото!