Евродепутати: Има много неизвестни пред Зелената сделка на ЕС

"Има две важни неща, които трябва да имаме предвид, когато говорим за Зелената сделка и нейното финансиране. ЕС още няма бюджет по МФР, предстоят преговори, има разногласия. Великобритания оставя дупка от 12 млрд .годишно, която може да се компенсира само чрез увеличаване вноските на държавите членки. ЕП предлага то да е 1,3%, Съветът – 1,17%. Разликата не е малка," заяви в специалното студио от Страсбург за предаването "Брюксел 1" евродепутатът Илхан Кючюк, вицепрезидент на европейските либерали. По думите му на последните евроизбори гражданите са поискали реформи и са задали посоката на реформите – климатичните промени. Въпросът е дали ЕС може да си позволи да отдели средства и за традиционните, и за новите политики. И затова трябва да има приоритети.

Тази седмица ЕП подкрепи Зелената сделка, а председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел ще инвестира 1 трилион евро в нея.

"Зелената сделка е заредена с много неизвестности," смята евродепутатът от СДС/ЕНП Александър Йорданов. "Голямата опасност за Европа не са климатичните промени. Не Европа е източник на замърсяване на въздуха на планетата. Други държави, като Индия и Китай, върху които не можем да окажем въздействие, нито контрол, са източник на замърсяване. Със Зеления пакт се вкарваме в доста конфликтна ситуация, и не само от финансова гледна точка, която ще породи много напрежение между политиците и между отделните държани, а и вътре в отделните държави," коментира Йорданов пред водещата Милена Милотинова.

"Затова подходът на ЕНП, поне както аз го разбрах, е към едно по-спокойно, по-умерено движение по този път и в никакъв случай да не се допусне да се закрият такива традиционни производства като въгледобива в България, което за страната ни е и въпрос на национална сигурност," заяви Йорданов.

"Зелената сделка е един амбициозен стремеж да се съобразим с климатичните промени, които притесняват всички ни. Предстои сериозна трансформация на икономиката ни, която трябва да бъде гледана през 3 призми – на екологията, на финансирането и социалната призма. Защото само в Европа до 2050 г. се очакват нови 6 млн. работни места, свързани с изкуствения интелекти и роботиката, но много хора ще загубят местата си във въглищните централи. Ние срещу това не може да се борим. Нашата цел като българи е да променим начина на получаване на енергия, като се възползваме от тези средства, които ще бъдат отпускани," заяви евродепутатът от БСП /С&Д Петър Витанов, ръководител на делегацията на българските социалисти в ЕП. "Трябва да се борим атомната енергия да остане, защото тя не генерира въглеродни емисии, изисква в пъти по-малка площ за генериране на енергия от вятърните и соларните централи, и създава добавена стойност", заяви Витанов. Според него ако атомната енергия бъде пренебрегната няма как да се постигнат високите цели на въглеродно неутрален континент.

Целия разговор на Милена Милотинова с тримата евродепутати по темата, както и по темите за Иран и позицията на ЕС и за българите във Великобринатия след Брекзит - гледайте във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК