Пари или ум ни липсваха и тази година

И тази година посрещаме една стабилна Коледа в една стабилна държава. Стабилността ни дава възможността да пофилософстваме – умерено и в рамките на закона. Чак до крайности, като да мечтаем за Платоновата държава, управлявана от мъдреци, няма да стигнем. Фактът, че 3000 години никой не е успял да я направи, означава, че е нещо непостижимо.

Днес обаче ще обсъдим защо ни тегли все към мрака, към свръхидеалите, към ексцесиите на вяра в едно привидно стабилно, но с още по-голяма сигурност - смутно време като нашето. Май краят на мира и благоденствието иде. Тогава не ни остава нищо друго освен да бъдем стоици. Основният призив на стоиците - да се живее природосъобразно, което значи разумно, не е загубил актуалността си и до днес, както и доста други техни морални постулати. Най-добре ги е систематизирал Марк Аврелий в "Към себе си" във втори век след Христа.

Например: ''Човек живее само в настоящето. Останалото е или изживяно, или неясно. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава''.  ''Недоволстващият, опитващият се да върви срещу ставащото, да руши, е съдеятел дори в по-висока степен. Вселената има полза и от такива хора''. 

И обобщаващото: ''Цялото представление в живота е от три акта. Точното време и срок се определят от природата, в някои случаи от собствената, когато човек е стар, но предимно от всеобщата''. Но тъй като освен жители на ''Третия Рим'', както понякога наричат Европейския съюз противниците му, сме и българи, ще побългарим стоицизма с три български поговорки. В тях всеки от гостите ни ще вложи своето стоическо съдържание. Ще започнем с ''Всички се оплакват от липсата на пари, никой – от липсата на ум''. Ще се концентрираме върху: ''Който няма воля, всичко му е неволя''. И ще завършим с оптимистичното: ''Най-тъмно е на зазоряване''.

Втора част гледайте тук>>