По-слаба икономика и повече безработни без парите от ЕС

Кабинетът вече разполага с математически модел за изчисляване на ефекта от усвояването на евросредствата.

18.09.2012 | 15:25
По-слаба икономика и повече безработни без парите от ЕС

Повече безработни и по-ниски доходи, ако ги нямаше средствата от европейските фондове показва математическият модел “СИБИЛА “ (SIBILA - Simulation of Bulgaria`s Investment in Long-term Advanse). Иконометричният модел прави съпоставка на макроикономическия ефект върху българската икономика от използването на европейските средства. Той беше представен днес от министъра по управление на европейските фондове Томислав Дончев.

Чрез модела са направени различни изчисления за ръста в икономиката, ограничаването на безработицата и за нарастването на доходите на населението, в резултат от усвояването на пари от Европейския съюз през първия програмен период, който изтича в края на 2013 година.

За периода от 2007 до 2013 България е получила 6.9 млрд. евро от структурните и Кохезионния фонд, които заедно с националното съфинансиране достигат 8.3 млрд. евро.

При 100-процентно усвояване на средствата, което окончателно трябва да приключи в края на 2015, анализаторите са изчислили, че в резултат от еврофинансирането нетният ефект за ръста на брутния вътрешен продукт ще бъде 9.3% увеличение на ръста. Прогнозите се основават на доказания ефект от еврофинансирането през миналата година, когато в резултат от тогавашните темпове на усвояване на субсидиите се отбелязва 1.5% увеличение в ръста на БВП, спрямо предходната година.

Значителен ефект се предвижда и при ограничаването на безработицата и увеличаването на заетостта, която след кризата от 2008 се определя като един от основните проблеми за страните в ЕС, поясниха експерти.

Средствата от структурните и Кохезионния фонд на ЕС оказват влияние и върху доходите на българите. Ако страната успее да оползотвори изцяло всички средства, в края на 2015 доходите на българите би трябвало да са се увеличили с 34.6%, показва математическият модел “СИБИЛА”. Това означава, че средната работна заплата би била с почти 35 % по-висока в сравнение със сценария без пари от Брюксел, обясни министър Дончев. Той обаче отказа да прогнозира ефектите за икономиката от евентуално неизпълнение на оперативните програми.

Според министъра към края на август тази година България е договорила близо 90% от бюджета по оперативните програми, а Евросъюзът е платил 27% от средствата по приключили проекти. Дончев прогнозира, че при сегашните темпове на одобрение до края на годината се очаква от ЕК да са ни преведени 35% от договореното.

Въпреки опасенията че през следващата година е възможно България да не успее да усвои заложения ресурс, Дончев беше категоричен, че за тази година страната няма да връща пари по оперативните програми. Министърът е оптимист и за изпълнението през 2013, въпреки че определи следващата година като „критична“.

България може да разчита на минимум 8 млрд. евро от Европа след 2014 по оперативните програми при 6.67 млрд. евро сега, уточни Дончев. Това обаче е оптимистичният сценарий. Песимистичният предвижда поне запазване на досегашните средства.