Левон Хампарцумян: Конкуренцията и контролът, а не "справедливата стойност", държат цените прилични

Това, което държи цените на приемливи нива, са конкуренцията и контролът, а "справедливата стойност" не е инструмент за управление на пазара. Това подчерта финансистът Левон Хампарцумян в предаването "Денят ON AIR".

Според него понятия като "справедлива стойност" и fair price съществуват в корпоративните финанси, но имат съвсем различно предназначение.

"Това са хипотетични стойности при анализ на бизнес в една голяма матрица. Но никой не ги взима за солидна основа. Тези термини звучат научно, но са инструмент в корпоративните финанси, а не в управлението на пазара. Не можем да ги използваме", обясни Хампарцумян в ефира на Bulgaria ON AIR.

Финансистът даде пример със сезонното поевтиняване на зеленчуците и разликите в качеството на предлаганите продукти. По думите му в разгара на лятото цените на зеленчуците намаляват, но винаги ще има разлика между свежия, пресен домат и този, който е престоял в касетки смачкан една седмица. 

"Коя е справедливата цена в случая?", попита той. 

Пазарните механизми не може да бъдат заменени с администриране

Според Хампарцумян опитите за централно администриране на цените не могат да заменят пазарните механизми. 

"Това, което държи цените прилични, са конкуренцията и контролът. Тези неща трябва да се подредят, а не да се обсъждат в парламента", посочи финансистът.

"Когато стане политически въпрос, добрите намерения не водят до добри резултати", добави той.

Неефективната администрация оскъпява държавната намеса

Хампарцумян постави под въпрос възможността българската администрация ефективно да прилага подобни механизми. По думите му има държави, в които държавната намеса може да доведе до резултат, но България не е сред тях.

Той определи администрацията като неефективна и посочи, че доскоро тя е била зле платена, а ефективността и квалификацията на кадрите са били ниски.

"Три години не могат да хванат Пепи Еврото. Ще правим "Белене", няма да правим, а фактурите хвърчат", даде примери Хампарцумян.

Финансистът изрази и подозрение, че съществена част от администрацията е корумпирана.

"Но дали са корумпирани или нискоефективни - резултатът за обществото е един и същ", обобщи специалистът.

Според Хампарцумян само намаляването на броя на държавните служители няма да реши проблема.

ДДС не прави един туристически продукт атрактивен

Хампарцумян коментира и възможността за данъчно подпомагане на туристическия сектор. Според него ДДС не е факторът, който пречи на българския туристически продукт да бъде по-привлекателен.

"Ако ДДС беше факторът, който ще направи българския туристически продукт атрактивен - да. Но той не е атрактивен заради други неща", заяви финансистът.

По думите му България има добра данъчна система и няма смисъл тя да бъде допълнително усложнявана.

Той посъветва туристическия бранш да погледне какво правят съседните държави, вместо да търси решение чрез данъчната ставка.

"В крайна сметка клиентите са тези, които определят дали им харесва или не", подчерта Хампарцумян.

Конкуренция на три морета

Развитието на Коридор №8 ще промени конкурентната среда за българския туризъм, прогнозира финансистът.

"Ще има Коридор №8 - някой ден ще се случи. Адриатика ще стане вариант", прогнозира той. 

По думите му подобряването на транспортната свързаност ще означава, че българският туристически продукт ще трябва да се конкурира с дестинации на три морета и за тази промяна трябва да се мисли още отсега.

"Има възможност за подпомагане, но не ДДС е това, което ни спира. Нито по-скъпото гориво", заключи финансистът.