КНСБ: Приетият бюджет е закъснял и компромисен

Окончателното приемане на удължения бюджет и решението за еднократна индексация на възнагражденията в бюджетната сфера донесе известно облекчение, но далеч не решава натрупаните проблеми. 

Това стана ясно от коментара на президента на КНСБ Пламен Димитров в ефира на "Денят ON AIR". Той определи приетата мярка като компромисна и закъсняла.

Компромисна и закъсняла мярка

"Няма как да не радва подобно увеличение, при положение че в редовния бюджет, който ние искахме да мине и многократно обяснявахме защо, беше заложена средно хоризонтална политика – около 10% за някои структури и повече, като обществените медии и някои други", отбеляза Димитров пред Bulgaria ON AIR.

Той подчерта, че разговори за бюджета са водени с всички партии, които са подкрепяли управлението и са участвали в изработването на финансовата рамка. 

По неговите думи обещанието бюджетът да бъде внесен и обсъден в пленарна зала е било изпълнено формално, но реално не е довело до очакваното ясно гласуване "за" или "против" цялостната политика по доходите. 

В крайна сметка се е стигнало до удължителен закон, който според него не решава системните проблеми, а просто запазва сегашното състояние.

"Идеята ни беше да се види кой подкрепя този бюджет и кой не го подкрепя наистина, защото в крайна сметка близо 470 хиляди души чакат заплатите си", каза Димитров.

Индексация от 4–5%

Президентът на КНСБ изчислява, че еднократната индексация ще бъде в рамките на 4–5%, в зависимост от окончателните данни за годишната инфлация.

"Стигнахме до компромисна формула за индексация. Хората няма да бъдат щастливи, но на финала – по-добре нещо, отколкото нищо", посочи синдикалистът.

Рискове и засегнати групи

Димитров предупреди, че в следващите месеци страната най-вероятно ще продължи да работи без редовен бюджет, а сценарий с още избори не е изключен. Това, по думите му, създава сериозни рискове, тъй като разходите ще бъдат ограничени до нивата от предходни периоди, докато приходите в началото на годината традиционно са най-ниски.

Той обърна внимание, че близо един милион души са пряко или косвено засегнати от бюджетните решения – учители, лекари, университетски преподаватели, научни работници, държавни служители и служители в сектор "Сигурност". 

Според него противопоставянето между протестиращи и хората, които чакат своите възнаграждения, е погрешно и несправедливо.