Финансист: Еврото не е панацея, бюджетът наказва бизнеса

Бюджетната рамка за 2026 година предизвика сериозно напрежение между правителството и социалните партньори.

"Еврото е още един инструмент, който позволява по-добра конкурентоспособност на държавата ни като част от Европейския съюз и в международен план, защото ще ни спести определени разходи в международната търговия, която формира голяма част от брутния вътрешен продукт на България. Но това не е панацея и ако не вземаме нужните мерки, за да ставаме по-конкурентоспособни и да повишаваме производителността на труда, няма как това да се случи. Не може просто чрез механично вдигане на заплатите, без промяна в продукцията, която произвеждаме на глава от населението, да се стигне до забогатяване", заяви финансистът Светлин Танчев пред "Денят ON AIR".

"Бюджет без визия и реформи"

Според него бюджетът за следващата година е по-скоро продължение на досегашната практика - "чисто механично харчене без визия и реформи".

По думите му държавата не предлага нови стимули за бизнеса, а продължава да увеличава дълга си с тревожни темпове.

"Миналата година лихвата по кредита беше около 600 милиона. С темповете, с които вървим, за 2026 година в план-сметката тя ще е милиард и сто евро. Това са над 2 милиарда и 200 милиона лева, които ще платим само за лихви. Това ще надмине 3 милиарда лева в следващите две години, което вече е много притеснително", отбеляза Танчев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той смята, че страната рискува да се насочи не към румънския, а към гръцкия сценарий - финансиране на заплати и социални плащания чрез заеми, което в дългосрочен план може да доведе до сериозни последици.

Натиск върху предприемачите

Според него бюджетът за 2026 г. действително наказва бизнеса.

Увеличението на данъка върху дивидентите и на осигурителните прагове натоварва най-вече предприемачите, докато държавната администрация продължава да увеличава заплатите си и вече изпреварва частния сектор.

Танчев вижда в това опасна тенденция - противопоставяне между публичния и частния сектор, което задушава икономическата инициатива.

"Все още в България предприемчивите хора и тези с бизнес се разглеждат като богатите чорбаджии, които имат пари и могат да дават. Но виждаме, че по света хората поемат рискове и правят бизнес, защото имат амбиция и възможност да изкарат пари. Това не е само български проблем - и Европа изостава спрямо Америка именно защото там има повече иновации и по-голямо възнаграждение за поемане на риск", каза финансистът.

6 / 7

Кристин Лагард в София за конференцията България на прага на Еврозоната

Снимка: Reuters