Как свръхпрогресивизмът доведе до криза в Европа

Съвременните проблеми в Европа и извън нея са отражение на дългосрочни тенденции и политики, които заплашват стабилността и идентичността на континента.

Европа: Жертва на свръхпрогресивизма

"Франция вече 40 години върви само и единствено в свръхпрогресивна насока във всеки един аспект и това доведе до кризата, която в момента се наблюдава. В икономическо отношение Франция също е поела по свръхпрогресивна насока", заяви международният анализатор Кристиян Шкварек в студиото на "Денят ON AIR".

Според него, този курс включва не само икономическа тежест с данъци, достигнали до рекордни 66%, но и културна и социална политика, която създава сериозно напрежение сред населението.

"Там се върви в свръхпрогресивна насока в икономическо отношение, страната вече има 6% икономически спад и върви към абсолютно автентична икономическа криза", поясни гостът за Bulgaria ON AIR.

Прогресивната политика, която включва високи данъци и увеличени социални разходи, създава напрежение между различните социални и демографски групи, като особено засяга младите, консервативни и предприемчиви хора.

Демографски сблъсъци и политическа нестабилност

Според Шкварек, политическата сцена във Франция се разделя на три основни части, които в момента се намират в конфликт.

"В големите градове и по-голямата част от населението в Западна Европа се концентрират свръхградските либерални хора и т. нар. ислямо-комунистическа коалиция, докато в извънградските райони живее класическото бяло френско население", каза анализаторът.

България: Част от глобалния тренд на антипрогресивизма

Шкварек не пропуска да подчертае, че България не е изолирана от този процес.

"В България, както и в Румъния и други източноевропейски държави, хората започват да се отблъскват от западния прогресивизъм, който се е наложил през последните 20 години", посочи той.

Според него, в България, както и в останалите източноевропейски страни, се наблюдава растеж на популистките и консервативните движения в отговор на политиките на либералния Запад.

"Тези прогресивни политики са лицето на западната левица. В България, те са представени от комунистическите и социалистическите среди, които през последните 20 години определяха политическата насока", отбеляза Шкварек.

Анализаторът обърна внимание и на ситуацията в Грузия, където протестите и политическата нестабилност също са следствие от вътрешните противоречия и влиянията на западните политики.

"В Грузия в крайна сметка има много голямо проевропейско население специално в столицата концентрирано, както е в повечето държави, което не е съгласно", каза Шкварек, посочвайки, че в страната, както и в други региони, се наблюдават антипрогресивни настроения.

Очаквайте видео с целия разговор.