Недков: Всички политически партии в момента са жертва на зависимости от техните лидери

В деня на Съединението - колко далеч сме от идеала за единна България?

"Традиция стана да се помрачават празници от нещастия и трагедии. Самият празник не е бил толкова весел, когато се е осъществявало въпросното Съединение. Във връзка със сагата около бутафорния дебат за националния празник - възниква въпросът за невъзможния без 3 март - 6 септември. За невъзможния без трети март - Ден независимостта - 22 септември. Какво обединение и съединение има, когато нямаш държава, държавност, когато те няма на географската карта?", това попита писателят Димитър Недков в студиото на "Денят ON AIR".

Според него, ако специалистите се разровят по-аналитично в нашата история, те ще видят, че 3 март е консенсусна дата за двата враждуващи лагера сега.

"Съединението фактически и до ден днешен навява тъга. Съединението и изобщо целият процес от Освобождението насам е оплискан с кръвта на мъчениците, на жертвите, на въстаниците, на опълченците на Шипка, но, за съжаление, цялата ни съдба е разписана от мастилото на великите сили, които явно са имали своите геополитически интереси на Балканите - да не се допуска единна силна с дух държава. Оттогава отбелязваме Съединение, но до ден днешен българите живеят в различни държави, още по-болезнено е било тогава и мечтата за единение на народ, нация, е недостижима и до днес и го виждаме", посочи Недков пред Bulgaria ON AIR.

Той припомни, че българите са имали различни мнения дори за поставянето на пилона на "Рожен". "За един пилон се изпокарахме върху свещена за нас планина, какво остава за другото? Лошо би било, ако Съединението и него го калкулират като възможен празник, как да оставим и речите в устата на непонасящи сами себе си политици, като какъв пример за единение, в името на какви национални идеали?, попита писателят.

Според него всички опити да се пренаписва историята звучат "бутафорно". "Няма как народ да пренапише съдбата си. Ние сме продукт на собствената си съдба. В същото време казаха, че се навършват 100 дни на сегашното "мечтано" редовно правителство и ключовата дума за коментара ми по това как функционира политическият ландшафт в България в момента е задкулисието", каза Недков.

"Задкулисието, което беше драстично илюстрирано чрез физическото отстраняване на знакова личност и фигура. Това нещо роди терминът и често го употребяват. Всички избягват дори да му споменават името (Алексей Петров бел.ред), а казват "приятелят на бащата на Кирил Петков". Ето го алгоритъма на механизма, по който се решава управлението на държавата. Това е срастването между политическата и така нареченият сектор на специалните служби, на тази симбиоза, която характерна за целия преход", смята Недков.

Според него убийството на Алексей Петров е "категорично политическо". "Такъв тип убийства се случват по две причини - или нещо се е случило, или нещо не трябва да се случи. Убийството на такъв човек поражда много въпросителни след политически елит и въпросителните се редят за две категории хора, това е резултат от натрупани обстоятелства по време на целия преход. Едната категория от тези, които се разтревожват от това събитие се опитва нещо да си спомни, за да търси аргумента, другата категория обаче се опитва нещо да забрави", допълни писателят.

"Всички политически партии в момента в България са жертва на зависимости от техните лидери, всичко това предопределя политическото задкулисие", категоричен е Недков.

Гледайте целия разговор във видеото.