4 млрд. лева са допълнителните плащания за здравеопазване, които невинаги са основателни, каза преди дни управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Дечо Дечев. Според него в държавните и общинските болници се плаща под масата, а в частните – организирано, като се "измислят" различни допълнителни услуги, които да ги оправдаят. 

Ние не знаем срещу какво е нашата вноска. Творчеството на болниците е всеки да взема пари - кой за каквото иска. Така наречените амбулаторни интервенции се изнесоха в извънболничната помощ и всичко мина на кеш плащане. Това каза за "Денят ON AIR" бившият здравен министър д-р Мими Виткова. 

По думите ѝ контролът е никакъв, а държавата е абдикирала напълно.

"До момента никой не казва какъв е дефицитът при средствата за здравеопазване. Пациентът е болен, безпомощен човек, който е принуден да плаща", посочи тя. 

Според нея контролният орган стимулира творчеството да се вземат пари, а у нас за съжаление най-голямата трагедия е, че професионализмът е отстъпил заради мисълта за парите. 

"В момента е тотален хаос, дисбалансът е много тежък. Имаме цели региони в страната, които нямат болнична помощ. Няма частна болница, която да е фалирала, въпросът е защо само държавни болници са пред фалит", коментира още Виткова.

свързани

Българското здравеопазване е на системи. Докога?

Пред Bulgaria ON AIR здравният икономист Аркади Шарков посочи, че липсата на информация в системата е основен проблем. В момента всяко решение се вземало не проактивно, а реактивно.

"Нека не забравяме, че идват избори и всеки, който иска, ще му се даде", коментира той. 

По думите му доплащаме най-много за лекарства - около 65-70%. Особено за тези, които касаят сърдечно-съдовите заболявания. Той допълни, че доплащането трябва да се намали, но не да се премахва. 

"Никой не знае какво е основен пакет, кой какво заплаща. В развитите държави има ясно определени цени. Нужна е прозрачност", каза още събеседникът. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК