България отчита най-високите нива на корупция за последните 27 години, показват данните от последния доклад на Център за изследване на демокрацията.
Според директора на правната програма на организацията Димитър Марков резултатите са тревожен знак за провала на дългогодишните антикорупционни усилия и за задълбочаващото се недоверие в институциите.
"Шокиращ резултат" и липса на наказания
"Това е шокиращ резултат. За 27 години антикорупционни реформи България финишира с най-високите нива на корупция, откакто ние от Центъра за изследване на демокрацията измерваме този показател. Но най-тревожният факт е чувството за безнаказаност. Ние продължаваме да нямаме осъдени за корупция и това води до нормализиране на корупцията. Когато не те е страх от последствия, корупцията започва да изглежда нормална", каза Марков в рубриката "Гласът на фактите" на предаването "Директно".
Според него ниското обществено доверие има пряка връзка с разпространението на корупцията.
Гражданите са ключов фактор в противодействието ѝ, но когато не вярват, че сигналите им ще доведат до резултат, те престават да оказват натиск върху институциите и възпиращият ефект изчезва.
"Завладяване на държавата" и мрежи на влияние
В анализа си Център за изследване на демокрацията обръща внимание и на т.нар. "завладяване на държавата".
"България не е завладяна от един център на влияние. У нас все още има конкуриращи се мрежи на влияние, зад които стоят различни икономически интереси. Това е от една страна добро, защото все още сме далеч от тоталното завладяване на държавата. Но крачката между сегашното положение и напълно завладяната държава е много малка и ако бъде пропуснат поредният момент за действие, рискът е скоро да се окажем именно в такава ситуация", коментира Марков пред Bulgaria ON AIR.
Тези мрежи функционират чрез посредници и брокери на влияние, които осигуряват прокарването на решения в полза на определени икономически интереси.
Според него днес корупционните механизми са по-сложни и по-устойчиви в сравнение с началото на прехода.
Като пример се посочват обществените поръчки, при които продължава да има значителен дял процедури с единствен участник.
Съдебната система и ерозията на доверието
Особено тревожна остава ситуацията в съдебната система. Данните показват, че огромна част от българите я възприемат като засегната от корупция.
Според Марков това е сериозен проблем, защото именно съдът трябва да бъде последната бариера срещу корупционните практики.
Липсата на успешен завършек на редица шумни дела през годините допълнително подкопава доверието в правосъдието.
Той обръща внимание и на разпространеното убеждение сред гражданите, че изходът от съдебни спорове може да бъде повлиян чрез неформални връзки и влияние.
Подобно недоверие е особено опасно за функционирането на демократичната държава и върховенството на закона.
Сигурност, външно влияние и възможни решения
В доклада специално място заемат и секторите, свързани с националната сигурност, включително енергетиката.
Марков подчертава, че корупцията отдавна е надхвърлила рамките на наказателноправен проблем и се е превърнала във въпрос на национална сигурност.
Чрез нея в страната могат да проникват външни интереси, които противоречат на българските национални приоритети.
Според него именно корупцията е един от основните инструменти за упражняване на външно влияние, като най-често подобни опити идват от Русия.
По този начин връзката между дребната корупция и стратегическите рискове за държавата става все по-видима.
Като възможни решения Марков посочи необходимостта от повече прозрачност, отчетност и използване на нови технологии.
"По-голямата отчетност и прозрачност не са клишета. Говорим за осветляване на критични сектори като обществените поръчки, за повече публичност по делата с висок обществен интерес, за използване на информационни технологии и дори на изкуствен интелект за повишаване на прозрачността. Но без работеща съдебна власт нито едно усилие срещу корупцията няма да даде резултат, защото корупцията ще продължи да остава ненаказана", каза още гостът.

"Инвестор.бг" АД изпълнява инициатива, подкрепена от Институт "Отворено общество - София" и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience.
Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно позициите на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт "Отворено общество - София" (ИООС).
Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.
Стрелецът от Краков разглеждал сайтове за масовия убиец Брейвик
ПП изказаха съболезнования на роднините на загиналите в мелето на "Тракия"
Мартин Димитров: Управляващите организират перфектна ценова буря тази зима
Д-р Михаел Хефнер: При болест на Крон целта е да предотвратяваме обострянията
Може ли далакът да се разкъса дни след падане или катастрофа?
Гореща телефонна линия за пострадалите на АМ Тракия откри здравното министерство
Ваксина срещу денга вече се предлага в аптеките у нас
Шокиращата мистерия на статичното електричество
Близо 90% от младежите използват AI: Търсят в него емоционална подкрепа
Близо до смъртта: Какво разкриват рисунките на хора, надникнали в отвъдното
НАСА обяви студентски конкурс за $1 млн. за технологии за бъдещата лунна база
Концесионерът на летищата в Бургас и Варна отчете 70 млн. пътници и над 500 млн. инвестиции за 20 г.
Костадинов: Урсула опозна и задните входове на морското във Варна
Коцев призова всеки, който има възможност, да дари кръв за пострадалите на "Тракия"
След контейнерите по плажовете: Държавата готви нови правила за морски инциденти
До 15 000 евро данъчни облекчения за деца: Промените влизат в парламента
Министерството на финансите пласира отново 10-годишни ДЦК за 100 млн. евро
Расте броят на малките предприятия в САЩ, които се готвят да повишат цените
Надзорният съвет на НЗОК одобри бюджет от близо 5,7 млрд. евро за 2027 г.
Л. Петкова: Няма проблем прагът за дънък свръхпечалба да бъде увеличен над 5 млн. евро