Доц. Цеков за президента: "Обединител на нацията" не е куха фраза, а конституционна задача

Президентът трябва да работи за консолидацията на нацията независимо от личността, която заема поста. Това заяви конституционалистът доц. Борислав Цеков в специалното изборно студио на Bulgaria ON AIR "Нова глава".

"Това не е куха фраза, заложено е в Конституцията", подчерта той в ефира на телевизията ни.

Според Цеков държавният глава не трябва да бъде толкова коректив на останалите власти, колкото катализатор на диалога при възникването на съществени обществени и политически проблеми.

"Самоцелната опозиция убива способността за изпълнение на арбитражната функция. Ако си арбитър, трябва да имаш доверието на хората, иначе няма да дойдат при теб", обясни конституционалистът.

Той подчерта, че президентската институция изисква политически опит, сериозна подготовка и умение за постигане на съгласие.

"Политиката не е команда-изпълнение, а диалог и постигане на консенсус", посочи Цеков.

Трябва ли президентът да получи повече правомощия

Конституционалистът бе категоричен, че в парламентарна република правомощията на държавния глава не бива да се разширяват.

Сред най-силните инструменти на президента той открои правото на вето и възможността да сезира Конституционния съд.

Цеков обърна специално внимание и на Консултативния съвет за национална сигурност, който според него през последните години не се свиква достатъчно редовно. Той го определи като важна институционална платформа за търсене на общи решения.

Промените за служебните кабинети и рискът от нови поправки

Доц. Цеков се обяви за връщане на предишния модел за назначаване на служебни правителства, но предупреди за опасностите от ново отваряне на основния закон.

"Опасявам се, че всяко отваряне на Конституцията може да отвори кутията на Пандора."

Според конституционалиста предишният модел е функционирал достатъчно добре, а служебните кабинети трябва да осигуряват неутрално управление до изборите, без да вземат стратегически решения за страната.

Цеков подчерта още, че президентът може да играе силна роля в защитата на националния интерес, но само когато представлява координирана държавна позиция, а не провежда собствена политическа линия.

По думите му политическата неутралност на държавния глава не означава безгласност или безхарактерност, а способност да изгражда позиции чрез диалог и съгласие.