Пещерите крият много тайни, записват историята на планетата

Цветан Паров е инженер, спелеолог и докторант в Института за космически изследвания и технологии на БАН. От три години насам с помощта на температурни сензори се занимава с изследването на най-дълбоката и най-дълга пещера в България - Колкината дупка.

Целта е да се открие връзката между промените в слънчевата активност и микроклимата вътре.

"Пещерите са важни. Между 15 и 18% от земната повърхност е покрита с карст. Това са скали, които са благоприятни за образуването на пещери. Около 2 млрд. души, особено в районите в Азия, пряко зависят от подземния път на водите. В България това се среща в районите на Своге, Перник", каза Цветан Паров в съботното издание на "България сутрин".

Пещерите присъстват на почти всички континенти

"Без Антарктида. Те са различни. Горди сме в България, че имаме една от първите 250 пещери - Колкина дупка. До момента е проходена от човек около 24 км. Като дълбочина е 600 метра. Когато се прави експедиция с нуждаят проникващите от поне три дни, за да стигнат до края", обясни Паров пред Bulgaria ON AIR.

По думите му всички пещери са ценни.

"Пещерите записват какво се случва на планетата. Ако видим пещери във варовик, той най-често преди 200 млн. години е бил дъно на плитко море. В това море са живели организми. Има пещери по 500 км - това е Вселена, която не се вижда отгоре. В България има около 12 пещери, които са достъпни за туриста. Има красиви пещери. Нашият карст е по-сложен. В останалия свят хората добре са развили този вид туризъм. Това е свят, който трябва да бъде запазен", категоричен е Паров.

Пещерите не са опасни, опасни са хората, които ходят вътре, смята спелеологът.

Гледайте целия разговор във видеото.