Габриела Жекова - когато рисуването е езикът на душата

Ако за някои рисуването е хоби, за Габриела Жекова то е естествено продължение на душевността ѝ – една тиха, но ярка експлозия от емоции, която превръща платното в жив организъм.

"За един художник вдъхновенията са най-различни, но по принцип всичко може да ме вдъхнови. И слънцето, и въздухът, някой човек, природата...", каза Жекова в неделното издание на "България сутрин".

Макар да е започнала пътя си в света на музиката, още от ранна възраст е усещала влечението към рисуването. Прекарала години в телевизията, тя не спирала да търси своето място сред боите и четките.

И така, още от 2001 г. започва активно да се занимава и с живопис, което впоследствие прераства в нейна кауза – да обединява творци чрез пленери.

"Брат ми беше художник и музикант. И аз от малка свирех на пиано. След това завърших музикалното училище и академията в София. Винаги исках да се занимавам с художество. И така, докато работих в телевизията, се шушках в ателиетата художнически. Все ме влечешее", разказа Жекова пред Bulgaria ON AIR.

Спомня си с усмивка как първият пленер е бил в Охрид – случайна среща с ресторантьор, преобразена в артистично събитие. Оттам нататък започва поредица от срещи и пътувания, в които всяка нова дестинация се превръща в сцена за споделяне на изкуство.

Независимо дали в Кушадасъ, Барселона или Пампорово, тя винаги търси начин да съчетае полезното с приятното, но най-вече – смисленото.

В нейните пленери не се рисува просто заради самото рисуване. Жекова вярва, че младите имат нужда от контакт с по-опитните, а възрастните – от свежия поглед на младите.

Именно тази симбиоза създава магията. Много млади участници, вдъхновени от атмосферата, са продължили образованието си в художествени училища и академии. За нея това е най-голямото признание – когато успее да бъде мост към нечия мечта.

Гледайте целия разговор във видеото.