Пролетина Калчева тренира надежди в художествената гимнастика: Виждам любовта в очите им

В рубриката "5 минути извън новините" ви срещаме с бившата национална състезателка по художествена гимнастика Пролетина Калчева, която сега е треньор в Бургас. В годината, в която този спорт отбеляза своята 70-а годишнина у нас, ви разказваме за любовта към него, за живота извън граница и завръщането отново у дома, за болката и сълзите от радост.

"Най-голямото ми постижение е участието ми на Олимпийските игри в Сидни 2000 г. с националния отбор на ансамбъл жени. Бях капитан на този отбор и взехме седмото място. Диплома имам от там. Участвала съм на Световно първенство в Япония - пето място отборно и на Европейско, а също така съм двукратна републиканска шампионка на България в категория жени и вицерепубликанска. 1999-а станах два пъти републикански шампион, а 1998 г. - вицерепубликански шампион, от 94-та година попаднах при госпожа Нешка Робева в националния отбор, разширен състав и така започнах, малко, по малко да достигам до тези успехи", разказва за най-значимите си постижения Пролетина Калчева.

В гимнастиката тя попада почти случайно. Трябвало е да избира между музиката и спорта.

"Моята първа треньорка е госпожа Дафина Стоянова от клуб "Черноморец" - Бургас. Тя ме намери за този спорт в детската градина. Тогава треньорите посещаваха детските градини и търсеха талантливи малки дечица - слабички, с хубава визия", спомня си гимнастичката. 

Така от състезание до състезание, от медал до медал, Пролетина усеща точния момент кога да се оттегли от световната сцена на художествената гимнастика.

"Реших, че Олимпиадата ще сложи край на моята кариера. Това е най-големият форум за един състезател и мечта за всеки - да достигне връх и дай Боже да спечели медал. При мен това не се случи, но аз съм много щастлива и благодарна, че успях да стигна до там и да преживея емоцията на едни Олимпийски игри", не крие вълнението си треньорът в СКХГ "Черноморец" Бургас.

Това е ключът, който тя успява да създаде и да предаде опита си, натрупан с много години и труд в залите. Дъщеря ѝ Елена тръгва по стъпките на майка си.

"Тя е строга, защото иска да успея! Да постигам високи резултати и успехи и да се изградя като добра състезателка", споделя Елена. 

И въпреки че България е страната на златните момичета в художествената гимнастика, Пролетина вижда проблемите в условията, при които се тренира. 

"Както виждате. в една зала тренираме по един, два или три клуба. И става много трудно за треньорите и толкова много деца да се занимават. Трябва да има по-добри бази и условия за подготовка на такива деца", убедена е Пролетина Калчева.

А зад блясъка, грейналите очи на малките гимнастички и красивите трика, стоят часове труд в залата и много любов към този спорт

"Опитвам се да предам любовта, която нося към този спорт и се надявам те да го усещат, защото виждам много любов и в техните очички. Това ме прави щастлива - как от съвсем мънички дечицата ги превръщаме в едни красиви същества по терена", каза още треньорът.

Вижте повече в репортажа на Стиляна Георгиева.