За какво мечтаят абитуриентите, преди да влязат в света на възрастните?

В дните на абитуриентските балове Ви срещаме с трима дванайсетокласници, готови да напуснат класните стаи и да прекрачат прага на живота като възрастни. 

Тя е дванадесетокласничка в столичното 94-то училище. Животът ѝ минава в махалата. Кара кола, шие и мечтае.

"Аз смятам, че на всеки се случва да избяга от час, поне 1 час. Но не системно, защото това не мисля, че ще промени нищо за учителите, по-скоро за теб. Те си имат образование. Ако искаш един ден да имаш и ти, а не да чистиш улиците – няма да бягаш от часовете", каза Емануела Каменова. 

Въпреки трудностите, тя успява.

"Не можех да правя дори един прав шев, но ме научиха. Доста неща научих. Г-жа Ковачева ме научи, че трябва да бъда по-упорита и че мога много неща, които не съм подозирала, че мога, защото аз много често подценявам себе си", разказа тя.

А вярата, че може, Емануела носи в кръвта си.

"Имаше моменти, в които мислех да се откажа, но просто родителите ми са ме възпитали така, че няма как да се откажа от образованието", изтъкна момичето.

На друго място, далеч от мисълта, че отказването е възможност, са Константин и Димитър. Завършват Софийската математическа гимназия с амбиции и малко тъга.

"Със сигурност ще ми липсва в началото поне докато се свикне", каза Константин Каменов.

"Ще запомня определено средата и хората, с които бях на това 5-годишно приключение. Аз не съм същият човек, който бях преди дори 6 месеца, да не говорим 5 години. Наистина толкова много неща се променят през това време – с общуването, с хората, с учителите", изтъкна Димитър Сотиров.

И макар в различни светове, мечтите на тримата си приличат. Всеки иска да успее и тръгва от класната стая пораснал. Те – към Холандия, а тя – в България.

"Искам да знам, че произвеждам продукт, който пести време или улеснява живота на много хора. Следващата 1 година няма да уча, ще направя празна година. След това ще кандидатствам в университета в Холандия", обясни Димитър.

"Най-много ме влекат от компютърните науки разработките на игри, но и другите сфери също са интересни, свързани с решаване на по-сложни задачи за хората. Аз съм приет вече в Холандия, в Техническия университет в Делфт и сега вече само дипломата ми трябва", обясни Константин.

"Решила съм да си направя собствен бизнес, но това ще стане много напред в живота ми, защото не мисля, че съм готова за това. Дотогава ще работя някъде, аз и в момента работя", поясни Емануела.

Така по различен път, но с поглед напред и нагоре, тримата абитуриенти са готови да влязат в света на възрастните, но без да порастват съвсем. 

Вижте повече в репортажа на Христиана Стефанова.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК