Режисьорът Светослав Драганов и операторът Веселин Христов сядат в семплата, малко поразбита от пътищата на родината кола и тръгват на едно пътешествие с Филип Трифонов, или просто: Фипо, из неравните пътеки на неговото ежедневие. Фипо пътува ту за Хасково, ту за Димитровград, ту чак за Одрин, за да продава изкуството си; после е в старата къща в ловешко село, превърната в ателие за сина му – скулптор, където Фипо е помощник леяр и майстор на палачинки.
Отскача до вкъщи, за да подкастри рошавите мустаци, с които внучката му Филипа обича да си играе и да изрепетира речта си пред СОС, който ще му връчи титлата “почетен гражданин на София”. Плуващ като риба във вода пред камера, един от най-ярките и обичани български актьори прави за нас, зрителите, едно истинско “уан мен шоу” – с малко думи, изпълнени с много заряд – ироничен, самоироничен, тъжен и смешен и по момчешки откровен и непосредствен.
“Вечното момче” на българското кино ще се смири и притихне само когато след дълго обикаляне в променения пейзаж на родното Черноморие открие плажа от култовата сцена на финала на “Оркестър без име”.
“Бях тук… 35 години по-късно “… ще остави подписа си върху собствената си поизбеляла снимка от крайпътната будка непорасналият Филип. За да остане завинаги Момчето на българското кино…
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК