Подкомисия да контролира дейността на Комисията „Кушлев“

Разлика между реалната стойност на запорираните имущества и оценката им от инспекторите на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, известна като Комисията „Кушлев“, констатираха от Фондацията РискМонитор. Така разтърсваната от скандали Комисия е отчитала по-големи ползи от дейността си, след като беше критикувана, че бюджетът й надхвърля в пъти стойността на запорираните от нея имоти и парични суми.
Според Георги Петрунов от Фондация РискМонитор разминаването се дължи на липсата на единна методология за оценка на имуществото. Друг вариант е представяната информация да е според проследяваните от комисията дела, заяви на специална пресконференция по темата Петрунов.
Според така действащия закон за гражданската конфискация се създават предпоставки за злоупотреби от  вещите лица от Комисията „Кушлев“, които се назначават след излъчване на номинации от президентството, Министерския съвет и парламента.
Върху дейността на Комисията да бъде осъществяван постоянен текущ контрол от една специална подкомисия към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която да бъде изградена по модела на Комисията за контрол на ДАНС, предложи на свой ред Стойчо Стойчев от Фондация РискМонитор. По думите му този модел вече се е утвърдил като работещ.
Последният опит за промяна в дейността на Комисията беше осуетен от парламента. Депутатите отхвърлиха предложението на Министерството на правосъдието да се конфискуват имоти без влязла в сила присъда с мотива, че така всеки гражданин с по-скъп имот попада под ударите на закона, ако не декларира доходи, съответстващи на стойността на имуществото му. Американският посланик Джеймс Уорлик посочи как щатите решават подобен казус:
„Много мнения се чуха през последните месеци как да се защитят правата на гражданите. Гражданската конфискация важи само за заподозрени лица на високи постове, както и с редица разследвания и дела срещу тях. Освен това ние не даваме право на разследваните лица да напускат страната до окончателното произнасяне на съда.“
След запорирането на имотите пред Комисията „Кушлев“ възниква проблемът с управлението на конфискуваните обекти. Едно от решенията би могло да бъде намаляването на щата на Комисията и създаването на Агенция за управление на конфискуваното имущество, предлагат неправителствените експерти.
Еврокомисар Кристалина Георгиева също коментира темата, като изрази убеденост, че законопроектът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, ще стигне до гласуване в преработен вариант. Тя допълни, че да се постави пред законодателното тяло предложение и то да бъде прието изисква повече време и така не е само в България.
Очаква се проектът на правосъдното министерство, който Народното събрание отхвърли на първо четене и който предвиждаше конфискация на имущество и без влязла в сила присъда, да бъде споменат сред критиките в доклада на Европейската комисия, който ще бъде огласен в сряда.
„Работата трябва да продължи, така че законопроектът да бъде такъв, какъвто очакват българските граждани - т.е. да бъде справедлив, да бъде изпълним и да допринася за сигурността на гражданите, а не да внася повече тревога,“ коментира още Кристалина Георгиева. По думите й е по- важно да бъде постигнато единство в обществото.

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева за пореден път днес изрази мнение, че утрешният доклад на Еврокомисията за напредъка на България в реформата на съдебната власт и борбата срещу организираната престъпност и корупцията, ще бъде положителен за страната ни.