Вековният храм "Св. Св. Константин и Елена" крие кървава история

Църквата "Св. Св. Константин и Елена" е на почти 200 години. Всичко в нея е автентично, а вътре е така, както е било в миналото.

По време на османското владичество тук тайно са се извършвали различни ритуали. Вярва се, че светиите Константин и Елена бдят над всеки докоснал се до мястото.

Храмът е бил трайно убежище за шестима монаси, които често са давали подслон на скитащи и търсещи спасение от поробителите.

Всеки камък по сградата на църквата е история. Една от тях е за дъждовна нощ, в която на вратата се потропало, а монасите отвътре чули молба за помощ от млада жена. 

Решени да ѝ помогнат, те отворили залостената порта, но вместо страдаща девойка нахлули турски заптиета и заклали служителите на Бог.

Църквата е осквернена, а телата на убитите захвърлени. Откриват ги овчари и ги погребват наблизо. 

Легендата разказва, че след като монасите били посечени от турците, на мястото където са погребани израства бряст с три корена.

Местните хора и до днес вярват, че това са преобразените монаси, които пазят светинята. С времето църквата "Св. Св. Константин и Елена" е възстановена. По-късно тленните останки на мъчениците са пре-погребани под олтара на храма, където стоят и до днес.

Високият бряст обаче започнал да съхне. Днес са останали само високите стъбла и сухите клони. На всеки голям празник хора от близо и далеч идват до тук, за да се помолят за душите на закланите монаси.