Защо село Сладун избра да помага на бежанци?

Там, където картата на България свършва, се оказва, че е началото за други, които търсят дом. 

Всяка сутрин шепата хора останали тук се събират на чаша кафе, за да се преброят. А с течение на времето равносметката е все по- тъжна - от 1000 души са останали 77, а средната възраст на жителите е около 70 години. Понякога се наричат последните българи, защото близо до Сладун България свършва. Освен със самотата, хората тук са свикнали да живеят и с преминаващите бежанците. За срещите с мигрантите говорят с усмивка и се шегуват, че всеки нов човек в селото е атракцията на деня.

Бежанци е виждала и баба Марийка. От години възрастната жена живее сама и не се страхува от мигрантите. Признава, че е с голямо сърце и би подала ръка на всеки.

"Седяхме си тук на пейката с комшийката и идват три момчета ... дадох им грозде, после малко хляб, салам. Едно момче, турче имаше тука, разбира техния език и разбрах, че са на 18 години и са от Сирия", разказва баба Марийка.

И въпреки, че често наричат подобни мигранти терористи баба Марийка им съчувства от сърце.

"Много жал ми стана, баба, ко са виновни, кажи ми..бягат от лошо..да знайш", смята жената.

А голяма част от хората в Сладун обвиняват държавата в лъжа. Затова смятат, че новият президент трябва да ограничи каналджиите в района и да се погрижи за опазването на селата. 

"Те не прелитат тея бежанци...товарят ги в камиони като животни. Тая Бъчварова само лъже, ела да видиш тука ко става", разказват те.

А сърцатата баба Мария моли бъдещият първи единствено за по-достоен живот.

"Може да съм на 76, ама и ние сме хора, баба", заяви тя.

Желанията им остават в ръцете на държавата. Последните българи са песимисти и смятат, че едва ли ще доживеят да видят промяната. И въпреки скромните пенсии, възрастните хора от Сладун ще продължават да дават късче хляб на бежанците.

Защо жители на свиленградското село Сладун избраха да помагат бежанци? Михаела Карабельова разказва: