Референдум: Решават дали да остане музиката на паметника на ген. Иван Колев

Напрежение в Добрич заради паметника на ген. Иван Колев, открит преди дни в града. Продължават споровете трябва ли монументът да има музикално оформление или - не.

Пеещият паметник в Добрич се приема като изключителна атракция и непрекъснато се трупат хора пред него, за да го видят, но и да чуят стария национален химн - "Шуми Марица". Той зазвучава, когато застанеш пред него. Фотоклетка улавя движението и активира популярния марш. 

Дни след официалното откриване на нестандартния за у нас пеещ паметник в Добрич започнаха дебати - трябва ли да пее паметникът или – не. 

"Моето мнение – трябва да пее. Химнът е много хубав, нека да се спомня от тези, които го знаят, а тези, за които не го знаят, за да може да го научим", коментира запитаната Василка Жечева.

Други обаче категорично не са съгласни. 

"Аз не искам също да пее, защото не е присъщо за нас. Такова нещо да оживява и да пее. Да, иначе много ни е хубав паметникът, много си го харесваме, но да не пее", заяви от своя страна Калина.

От инициативния комитет издигнал паметника подкрепят твърдо идеята с музикалното оформление. 

"Лично за мен, така едно нестандартно решение, но пък в крайна сметка тук не звучи чалга, а звучи българският марш, който е бил преди 9-ти септември, това е "Шуми Марица", това е една свещена песен за българите", посочи уредникът на РИМ-Добрич Радослав Симеонов.

Последна дума обаче ще имат жителите на града. Общинската администрация готви местен референдум. 

"Мое лично мнение е, че трябва да пуснем една малка анкетка, да бъде ли оставен фона на "Шуми Марица" на паметника или да не бъде. Когато съберем малко повече мнения да кажем по-меродавни от 5 до 10 000 така гласували, тогава можем наистина да седнем на масата и да кажем - да не се харесва от гражданите или да, харесва се", посочи и кметът на Добрич Йордан Йорданов.

Факт е обаче, че новооткритият паметник е притегателно място, както за поддръжниците, така и за противниците на идеята. Добричлии са горди, че след 100 години монументът е издигнат, след като на два пъти идеята пропадала, а събраните средства изчезвали незнайно къде.