Поколението деградира, обществото е в безтегловност

Спор за момиче в столично училище накара 16-годишен младеж да намушка с нож свой съученик. Друго момче стреля с газов пистолет във варненска гимназия. Трети продава дрога в двора на училище. Това са само част от инцидентите с подрастващи в последните 2-3 дни. А за колко още не знаем... 

свързани

Ученик стреля с газов пистолет в училището си във Варна

Спорът в столичното 23-о училище станал заради момиче - Силвия

Психиатър: Обществото е виновно за агресията при децата

Прободоха с нож 17-годишен в столично училище

От години агресията сред младите взима връх над здравия разум. Тя обаче върви ръка за ръка с простотията, липсата на култура и ценности. Всъщност ценностите са налице - последен модел смартфон, скъпи маратонки, "чекване" от най-новия чалга клуб. Другото е без значение, важното е да сме "cool". В противен случай си считан за загубеняк.

Забелязвате ли нивото на култура на подрастващото поколение? Няма как да не го забелязвате. По-важният въпрос е, какво прави всеки от нас, за да спре пропадането и елементаризирането на бъдещето на нацията. 

Какви деца отглеждаме, хора? Извадете глави от пясъка и погледнете истината в очите. Стига с клишетата, че нашите деца са най-умните и надарените. Все сме най-умните в света и в същото време редовно окупираме дъното на положителните класации и челото на отрицателните.

Истината е, че подрастващите в България масово са невъзпитани, неграмотни, незнаещи... Показаха го и резултатите от последните матури. Показват го всяка година кандидатстудентските изпити. То са бисери, то е чудо! Докога ще ги толерираме и ще ги оставяме да тъпчат възпитаните и добри деца, които искат да се развиват и да бъдат полезни?

Колко често ви се случва да водите адекватен разговор с ученик? Какво разбирате, когато слушате разговор между ученици? Научавате ли нещо, достига ли до вас поне едно правилно конструирано изречение, което носи смисъл? Не срещаме ли прекалено често празните погледи на деца, които след години ще трябва да движат държавата напред?

Не може всяка втора дума да ти е "в смисъл" и да имаш претенции за нещо. А претенциите и самочувствието им са огромни. "Сеш’се, нали". Не, не се сещам, обясни ми. Ама как да ми обясни, просто не може. Няма речник. Тече явно някаква мисъл, която си остава само за него. Книги? Тема табу. Може да отвори една от задължителните за лятната ваканция, но в краен случай и след продължително настояване и умоляване от страна на родителите.

Защо му е да чете книги и учебници, нали пак ще го приемат да учи "виШу". То вече няма неприет кандидат-студент. Е, няма да е първо желание, ама какво от това. Ще запише нещо, за да го оставят на мира мама и тате, пък дали ще завърши... Божа работа. Издиша теорията, че мишката, видиш ли, изяла книжката. Напротив. Мишката, в комбинация с книжката, отваря безкраен хоризонт на познание. Използват го обаче малцина. Проблемът е, че книжката не се отваря, а мишката се използва за игрички и социални мрежи.

Кой е виновен за това? Родителите, учителите, средата... Всички сме виновни. Наскоро мой близък роднина бе на среща на випуска от гимназията. На нея е присъствал и един от онези "учители-страшилища". Не защото е биел или заплашвал ученици, а защото е бил строг, взискателен и безкомпромисен. Преподавал ми е и на мен. Доказан и уважаван професионалист. Строг, но справедлив. Никой не смееше да гъкне в неговия час, да не говорим за закъснение или отсъствие. Същият този човек е признал пред бившите си възпитаници, че вече е вдигнал ръце и се е примирил с простотията и наглостта. "Влизат и излизат през прозореца, замерят ме с предмети, псуват...предал съм се", жалва се човекът.

По същия начин се предават и родителите, предават се приятелите, просто всички вдигат ръце. Обществото загнива бавно и категорично. Улисани в злободневни теми и проблеми забравяме за бъдещето на нацията. Правиш забележка на детето на свой роднина или приятел. Казваш го с нормален тон и за хубаво, искаш да възпиташ нещо. Отвръща ти се: "Ти ли ще ми кажеш как да си гледам детето, бе!"

Има го и добрия пример, разбира се. Не са малко интелигентните и възпитани деца. Могат да сложат в малкия джоб връстниците си от много държави. Но колко са те и по-важното, бъдещето на колко от тях е свързано с България? Децата ни заминават в чужбина, за да не се върнат. Родители ги изпращат със сълзи в очите, но със спокойствие в душите. Децата им няма да се тормозят цял живот в среда, в която властва наглостта, простотията и бабаитлъкът. Защо да му е шеф някой с 50 думи в речника и 50 грама сиво вещество в мозъчната кухина?!

Знам, не казвам нищо ново. Правейки се, че проблемите не съществуват, не ги решаваме, да знаете. Винаги е имало черна овца в стадото. Проблемът е, че вече ни се губят белите, на изчезване са. Ще повтаряме и ще сочим проблемите до болка. Докато обществото осъзнае, че повече няма право да абдикира от изграждането на интелигентни хора, за които да сме сигурни, че няма да затрият окончателно тази държава.