Кой стои зад атаките срещу корабите в Черно море и подготвена ли е България?

8 / 10

Удар с дронове в Черно море

Снимка: БГНЕС

Нападенията срещу търговски кораби в Черно море вече се доближават до изключителните икономически зони на държави от НАТО.

След последните инциденти край България и Румъния въпросът кой стои зад атаките остава без категоричен отговор.

Междувременно характерът на заплахата показва, че войната с дронове постепенно разширява обхвата си и засяга все повече цивилното корабоплаване.

Разследването трябва да даде отговор

"Категоричен отговор все още няма", коментира международният редактор на Bulgaria ON AIR Григор Недялков.

По думите му разследващите органи трябва да анализират отломките, серийните номера, траекториите на полета и посоката, от която са изстреляни апаратите.

Един от турските моряци от спасения кораб е предположил, че атаката може да е свързана с товара, идващ от Украйна, и затова ударът да е нанесен от руска страна.

Това обаче остава само предположение, докато не бъдат установени конкретни доказателства.

Войната с дронове стига до търговските кораби

Според Недялков е показателно, че атаките срещу търговски плавателни съдове вече се изместват от северозападната част на Черно море към изключителните икономически зони на две НАТО-вски държави – България и Румъния.

Само ден по-рано в румънската зона беше поразен турски зърновоз, който също потъна. При инцидента загинаха двама души.

Това показва, че заплахата вече не се ограничава до военни цели. Търговските кораби и цивилните екипажи също могат да се окажат въвлечени във военните действия, дори когато се намират извън зоните на непосредствените бойни действия.

Русия и Украйна използват различен подход

Анализът на използваните безпилотни системи показва и различията в подходите на Москва и Киев.

Русия разчита в по-голяма степен на мащабно производство и държавната си индустриална база. Сред използваните апарати са дроновете от серията "Геран", базирани на иранската технология "Шахед".

Те са предназначени основно за удари по критична инфраструктура и военни обекти на значително разстояние зад фронтовата линия.

Украйна, от своя страна, залага повече на иновации и асиметрични действия. Страната разработва собствени системи, сред които "Лютий" и "Бобър", а във военноморската война се утвърди като един от пионерите в използването на безекипажни платформи срещу руския флот.

Какво означава това за България?

Независимо кой стои зад конкретната атака край българския бряг, според Недялков инцидентите показват необходимостта България да подобри способностите си за откриване и противодействие на безпилотни апарати.

"Какъвто и да е източникът на това нападение близо до българския бряг, ясно е, че страната ни вече трябваше да е положила много повече усилия да изгради система за максимална защита."

На този фон в България вече работи екип от американски експерти, който трябва да оцени възможностите на страната за откриване и неутрализиране на безпилотни апарати.

Последните инциденти показват, че Черно море все по-трудно може да бъде разглеждано само като зона на военни действия между Русия и Украйна.

С разширяването на обсега на дроновете рискът постепенно се пренася и върху цивилното корабоплаване, включително в близост до териториите и икономическите зони на държави от НАТО.