Цените на храните и безалкохолните напитки в България скочиха с 54% за 5 години

Цените на хранителните продукти и безалкохолните напитки в България са нараснали с 54% в периода от август 2021 г. до предходния месец на тази година, сочат данните на Евростат.

За същия петгодишен период средното увеличение в Европейския съюз е 34%, като сред държавите членки единствено Унгария отчита по-висок ръст от България - 57%.

Сред основните причини за поскъпването се посочват продължаващите военни конфликти, както и нарасналите разходи за енергия и транспорт.

Турция отчита рекордно поскъпване от 752%

Начело на негативната класация застава Турция, където е отчетен рекорден скок от 752%.

Според анализ на Euronews това увеличение се дължи на съчетание от няколко фактора, сред които високата инфлация, значителното обезценяване на турската лира, по-ниските лихвени проценти и увеличените цени на вносните стоки и услуги, информира Money.bg.

Колко са поскъпнали храните в съседните държави

Румъния се нарежда непосредствено след България, като разликата е едва 1%. В Сърбия цените на храните и безалкохолните напитки са се повишили с 48%, докато в Северна Македония ръстът достига 46%.

Гърция е единствената съседна на България държава, която остава под средното равнище за Европейския съюз, като отчита увеличение от 32%.

В долната част на класацията се нареждат Люксембург, Франция, Швеция и Финландия с 25%, както и Кипър с 21%. Най-впечатляващ процент обаче постига Швейцария, в която цените на разглежданите стоки са се увеличили с едва 5%.

Какво се случва с минималната заплата

Макар стойностите сами по себе си да изглеждат притеснително, за обективната преценка на ситуацията трябва да се вземат предвид и други фактори, един от които е минималната работна заплата.

По този критерий Турция също заема първа позиция, като за петте години МРЗ се е увеличила с 823%. След нея са Сърбия и Черна гора с малко над 100% ръст, а първа от ЕС е Унгария с 93%.

Румъния и България се нареждат на пета и шеста позиция, съответно с 88% и 87%.

Около 20% от работещите у нас са на минимална заплата

У нас официално между 450 000 и близо 600 000 души, или около 20% от всички работещи, взимат минимално възнаграждение, показват данни на НАП.

По-високите заплати обаче не означават, че хората могат да си позволят повече неща, предупреждават анализаторите. Напротив, в три от 26-те сравнени държави работещите с минимална заплата са загубили покупателна способност.

Най-голям спад регистрира Малта - 6%, като 100 кошници с храна през август 2021 г., се равняват на едва 94 през предходния месец тази година.

При Испания и Франция се наблюдава подобна ситуация, като спадовете са съответно от 5% и 4%.

Снимка: AI