Абровски в Брюксел: България иска подкрепа за маслодайната роза

България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза.

Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел.

Той представи българското предложение в Регламента за ОСП, където да бъде създаден нов член, който да урежда интервенция "Специално плащане за културата маслодайна роза", финансирана от бюджета за ОСП.

"Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители – традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим", подчерта министър Абровски.

Той изтъкна, че уникалността на българската роза прави уникален и Европейския съюз. По време на заседанието министър Абровски подари на участниците мускалче с българско розово масло – един от най-разпознаваемите символи на българското земеделие и традиции.

Настояваме за продължаване на преходната национална помощ

Сред другите важни за България въпроси Пламен Абровски открои необходимостта от възможност за продължаване на преходната национална помощ. Страната ни подкрепи документа, иницииран от Румъния, заедно с Кипър, Унгария, Полша и Словакия.

"Отчитайки нарастващите икономически, геополитически и климатични предизвикателства, продължаваме да смятаме, че ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика", каза още министър Абровски.

България предлага по-гъвкави правила за директните плащания

В рамките на дискусията българският земеделски министър постави и въпроса за праговете при намалението на плащанията по интервенцията за дегресивно плащане на площ.

Министър Абровски уточни, че страната ни подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията, като предлага праговете за дегресивното плащане да се определят от държавите членки съобразно спецификите на структурата на стопанствата.

"Нашето искане е в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност, подобно на действащите в момента разпоредби. Това следва да бъде доброволно за държавите членки и обект на национално решение", посочи още той.

Акцент върху напояването и реакцията при климатични бедствия

Министър Абровски обърна внимание и на необходимостта бъдещата ОСП да осигури възможности за развитие на напояването и мащабни проекти в областта на хидромелиорациите, включително колективни и териториални системи.

По думите му трябва да има и достатъчно гъвкави механизми за бързо програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични и други събития.

Той постави акцент и върху необходимостта от гарантирана подкрепа за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС), за да се осигури непрекъснатост на съветническите услуги, иновационните мрежи и изпълнението на иновативни дейности.

"Сред ключовите въпроси за България остава и осигуряването на подходящ преходен период и ясни правила, които да гарантират непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г.", каза в заключение министър Абровски.

България настоява за спешни мерки заради заболяванията по животните

В изявление пред медиите преди началото на заседанието министър Абровски съобщи, че България, заедно с Румъния, Гърция и Кипър, ще настоява Европейската комисия да предприеме спешни действия във връзка с усложнената епизоотична обстановка и разпространението на чума и шарка по дребните преживни животни.

Сред предложенията са актуализиране на европейското законодателство и осигуряване на европейско подпомагане и обезщетяване на земеделските стопани за загубите и ограниченията, свързани с мерките за ликвидиране на заболяванията.

България настоява и Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) да проведе научни изследвания относно възможностите за използване и търговия с продукти от животни при прилагане на епизоотични мерки.

Снимка: МЗХ