Бум на болките в кръста и врата след края на отпуската

Лятото е сезонът, който свързваме с почивка, движение и повече време на открито. Променят се физическата активност, спортните навици, професионалното натоварване, честотата на пътуванията.

Променя се дори комплайънсът на пациентите към рехабилитационните програми. Това води до различен профил на пациентите в сравнение със зимните месеци, коментира доцент Христина Миланова, началник на Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина” на ВМА.

Множество епидемиологични проучвания показват, че определени травми и заболявания се срещат значително по-често през лятото. Основните причини са увеличената двигателна активност, повече спорт, туризъм и планински преходи, каране на велосипед, тротинетки и ролери, градинска и селскостопанска работа, летните отпуски и по-дълго физическо натоварване, високите температури и риск от дехидратация, повече пътнотранспортни произшествия.

Именно през летните месеци специалистите по физикална и рехабилитационна медицина наблюдават повече пациенти със спортни травми след бягане, фитнес, тенис или футбол. Лятото е пикът на планинския туризъм. Често се наблюдават навяхвания, фрактури, мускулни разтежения, претоварване на коленни стави, плантарен фасциит, особено при хора над 50 години и пациенти без добра физическа подготовка.

През последните години нараства и честотата на велосипедните травми, като типични за тях са фрактура на ключица, луксация на рамо, травми на гривнена става, мозъчни сътресения, коленни болки. Все по-чести са и травмите (импийнджмънт синдром, тендинопатии, лумбалгии, мускулни разкъсвания) при водни спортове – сърф, водни ски, кайт. Парадоксално, но през август (след отпуск) значително нарастват пациентите с лумбална или шийна болка поради дълго шофиране, носене на куфари, необичайно физическо натоварване, работа в градината, посочват специалистите.

Летните температури не влияят само на нашия комфорт – те променят начина, по който функционира организмът. Климатичните фактори, включително температурата, влажността на въздуха, атмосферното налягане и слънчевата радиация, оказват съществено влияние върху физиологичните процеси, определящи ефективността и безопасността на рехабилитационните интервенции. При недостатъчен прием на течности могат да се появят мускулни крампи, отпадналост, замайване и намалена физическа издръжливост – фактори, които могат да забавят възстановяването или да повишат риска от нова травма.

Особено чувствителни към топлинния стрес са пациентите с неврологични заболявания. Това важи особено за пациентите с множествена склероза, при които повишаването на телесната температура може временно да засили неврологичния дефицит и да усили умората. Физиотерапията при тях трябва да се изпълнява в климатизирани помещения, с охлаждащи средства, в кратки сесии и адекватна хидратация.

Повишено внимание е необходимо и при възрастни хора, пациенти със сърдечно-съдови заболявания, при които компенсаторните механизми на терморегулацията са отслабени, при пациенти с диабет или хронична венозна недостатъчност. Високите температури могат да увеличат периферните отоци и венозния застой, често се срещат вестибуларни нарушения: световъртеж, нарушен баланс, риск от падания при възрастни. За тези групи физиотерапевтичните процедури трябва да бъдат индивидуално планирани, като се избягват най-горещите часове на деня и се осигуряват подходящи условия за провеждане на терапията.

От друга страна, умереното топлинно въздействие може да подобри еластичността на меките тъкани, да намали мускулния спазъм и болката и да улесни изпълнението на терапевтичните упражнения. При пациентите с хронични заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, хронична лумбалгия лятото често подобрява симптомите.

При хронични мускулно-скелетни болки пациентите често съобщават за субективно подобрение през лятото поради топлината, по-голямата физическа активност, повече слънчева светлина, повишени нива на витамин D.

При тези състояния добър ефект се наблюдава при съчетание на апаратна физиотерапия и кинезитерапия с климато- и балнеолечение. Не трябва да забравяме, че България е една от най-богатите в Европа по балнеологични ресурси и е добре да използваме оптимално тази възможност.

Още по темата четете в публикацията на ВМА. 

Снимка: ВМА