Лидл България ще предложи Пакт за хранителен суверенитет за възстановяване и развитие на българското земеделие

Лидл България представи нови конкретни ангажименти в подкрепа на българските производители и обяви, че ще представи предложение за дългосрочно сътрудничество с държавата и българския бизнес, насочено към по-достъпни цени за потребителите, по-конкурентоспособно родно производство и високотехнологично земеделие.

Това стана ясно по време на медийно събитие, на което компанията представи и детайлен анализ на факторите, които формират цените на храните у нас.

Нови ангажименти към българските производители

Лидл България представи две нови инициативи, които надграждат дългогодишната ѝ работа с местните производители:

• Академия за доставчици – програма, чрез която компанията ще споделя ноу-хау с български производители, за да им помогне да оптимизират процесите си, да се кооперират и да отговорят на европейски стандарти за качество.
• Разширяване на фермерските пазари – дългосрочната инициатива на веригата нараства от 15 на 28 локации и вече ще покрива всички области в страната. По този начин Лидл България ще предостави на малките фермери от цялата страна възможност за директна продажба на клиентите на веригата.

Новите програми надграждат дългогодишните усилия на компанията, която си партнира с над 300 български производители на принципа "нето-нето" (без налагане на допълнителни такси), предоставяйки им възможност да реализират продукцията си както в България, така на европейските пазари.

Компанията устойчиво повишава стойността на доставките си от български производители, като само през 2025 г. веригата е увеличила оборота си с тях с близо 20% спрямо 2024 г., а спрямо 2023 г. - с над 50%.

По отношение на външния пазар, през 2025 г. българските производители реализират рекорден износ на стойност 66,4 млн. евро в 30 държави от от европейската мрежа на веригата.

Партньорство за конкурентоспособност и достъпни цени

Като обединяваща рамка за тези усилия Лидл България ще предложи на изпълнителната власт създаването на "Национален пакт за хранителен суверенитет".

В следващите месеци компанията официално ще потърси диалог с правителството с препоръка този диалог да обхване, браншови организации, представители на компании с високотехнологични решения, както и академичната общност.

Целта на подобен диалог е да структурира всеобхватно усилията на всички страни, имащи инструменти и носещи отговорност за намиране трайни решения за преодоляване на структурни дефицити и подкрепа на българското производство.

Това ще допринесе за осигуряване на хранителен суверенитет като неизменна част от националната сигурност и качеството на живот на българските граждани.

Към момента българското производство покрива незадоволителна част от потреблението: 40-60% на свинско месо, 60% до 70% на мляко и млечни продукти, около 20% на краве масло и 25-40% (в зависимост от конкретната култура и сезонност) на плодове и зеленчуци. 

Тези дефицити са следствие от дългогодишни проблеми, сред които амортизирана инфраструктура за напояване, разпокъсаност на производството, недостиг на работна ръка и ограничен достъп до капитал.

Водещата цел на инициативата е ясна - повече местно производство води до по-висока конкурентоспособност и устойчиво по-достъпни цени за крайния потребител.

"Убедени сме, че решението не се крие във фокусирането върху едно отделно звено от веригата, а в интегрирания подход и партньорството. Целта е да се намерят устойчиви решения на дълбоките структурни проблеми в родното земеделие и производство, които са сред основните фактори за по-високите цени при хранителните продукти. Истинският хранителен суверенитет не означава затваряне на пазара, а по-силно и по-конкурентоспособно българско производство в рамките на европейския пазар", категорична е Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.

Компанията отчита, че секторът има нужда от подкрепа за сдружаване на производителите, успешно използване на инструмента на субсидии, програми за образование и квалификация на работната ръка, както и ефективен контрол за гарантиране на еднакви стандарти и равнопоставени условия за всички участници на пазара.

С предложението си към изпълнителната власт и другите заинтересовани страни, Лидл България затвърждава ангажимента си не само да предлага високо качество на достъпни цени, но и да бъде активен участник в изграждането на една по-конкурентоспособна и устойчива българска икономика.

Голямата картина: България в европейски контекст 

По европейския хармонизиран индекс (HICP) през май 2026 г. инфлацията на годишна  база в Еврозоната леко се ускорява до 3.2%, докато България е с втората най-висока  инфлация в ЕС - 6.3%, след Румъния (около 10%).

В същото време инфлацията при  храните в Европа намалява и вече е под 2% (1.9%), а при преработените храни е едва 1.1%.

Изводът: в Европа ценовите нива при храните се овладяват.  

По националния индекс (ИПЦ)2 на НСИ годишната инфлация у нас за май 2026 г. е 6.9%, а месечната - 0.0%.

При хранителните продукти годишната инфлация е 4.9%, а на  месечна база има спад от 0.4%. Тоест в ритейла цените се успокояват, но потребителят  остава напрегнат. 

Инфлацията по категории 

При официална инфлация от 4.9% при храните, поскъпването при редица услуги за  последните 12 месеца е в пъти по-високо: 

Факторите зад цените 

Поскъпване на енергията и транспорта. Цената на електроенергията (пазар "Ден  напред") през април 2026 г. е със 7% по-висока на годишна база. Дизелът, който седи в  основа на логистиката и транспорта, е с 47.3% по-скъп спрямо май 2025 г. 

Парадоксът на доходите. Заплатите в България растат с едни от най-бързите темпове  в ЕС - 12.7% ръст за първото тримесечие на 2026 г. на годишна база и близо 90% спрямо  2021 г.

Когато ръстът на производителността изостава от ръста на разходите за труд, това се отразява по цялата верига. 

Ръст в цените на производител. За периода след 2021 г. общият индекс на цените на  производител в преработващата индустрия е нараснал с 54.2%, а в хранителната  промишленост себестойността е с над 68% по-висока спрямо 2021 г.

Това е базовата  линия, от която тръгва търговията. 

Зависимост от внос на суровини. Въпреки че България е земеделска страна, редица  сектори страдат от дефицит на местна суровина.

Когато родното производство е слабо, немодернизирано и разпокъсано, страната на практика внася чужда инфлация, заедно  с международна логистика и други разходи.

Приблизителни дялове на вноса от  вътрешното потребление: 

Покриване на национално търсене на основни продукти с местно производство

Защо българинът е по-чувствителен към цената на храната 

Делът на храните в потребителската кошница на българското домакинство е 29.8% от  всички разходи или почти двойно спрямо средното за ЕС/Еврозоната (16.0%).

Затова всяко поскъпване на храната се отразява на българското семейство значително по силно, отколкото на средното европейско.

Ние харчим 30% от общите си доходи не защото цените на хранителните продукти са скъпи (България е 4-ата най-евтина държава в ЕС по цени на храните според данните за 2025 г. на Евростат и най евтината общо в ЕС), а защото доходите ни са ниски.