Как 1 май се превръща в Ден на труда

Първи май е един от официалните празници в България и неработен ден. Първият опит за неговото отбелязване у нас е направен през 1890 година от Топографското дружество.

През 1939 година денят е обявен за официален празник, а от 1945 година насетне комунистическата власт започва да го отбелязва ежегодно. След края на комунистическия режим през 1989 година Първи май остава официален почивен ден, но държавата вече не организира мащабни масови прояви, както е било по време на социализма.

Историята на празника е свързана с международното социалистическо движение от XIX век и с работническите протести за основни социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка. В нея участват над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на 8-часов работен ден.

След тридневни протести в Чикаго полицията и частни охранители разпръскват демонстрантите, при което са ранени около 200 души и загиват най-малко четирима.

На 4 май, по време на последвал протест срещу полицейското насилие, сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай, а шестима са ранени. Впоследствие са арестувани, осъдени и екзекутирани седем анархисти, които по-късно са признати за невинни.

През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал в Париж призовава за международни демонстрации в знак на солидарност с работническите протести в Чикаго.

През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам отправя призив "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за правата на пролетариата и за световен мир".

Тъй като най-ефективната форма на протест е стачката, конгресът приема, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да прекратят работа на 1 май навсякъде, където това е възможно без негативни последици за работниците".

Снимка: БГНЕС