150 години от рождението на Кръстьо Сарафов – вдъхновение за поколения актьори

150-ата годишнина от рождението на знаменития актьор и патрон на Националната академия за театрално и филмово изкуство - Кръстьо Сарафов, ще бъде отбелязана с поредица от инициативи.

Те ще започнат на 6 април – рождената дата на артиста – и ще продължат през цялата година.

Пътят към върха

През 1876 г. в село Либяхово – днес Илинден, се ражда корифеят на българския театър, Кръстьо Сарафов.

Когато е на две, семейството му се мести в София. Едва на 15 години, тайно от близките си, той дебютира в ролята на Спиро Македонски. И така започва пътят му към върха. 

"Остава едно огромно дело, което можем да прочетем като послание към всички бъдещи артисти – най-вече може би да имат тази огромна воля да станат актьори. Това е нещо повече от професионално умения, повече от нагласа, повече от желание да се реализираш. Той показва, че е дал всичко, за да бъде актьор", каза чл.-кор. проф. дфн. Мирослав Дачев, ректор на НАТФИЗ.

В продължение на 10 години името на Кръстьо Сарафов носи и Народният театър "Иван Вазов".

За близо шест десетилетия актьорът изиграва над 250 роли и остава отдаден на сцената до последно.

"Ние също имаме един малък юбилей в Народен театър "Иван Вазов" – и той е 120 години от първата роля на Кръстьо Сарафов в Народния театър, с която той стъпва на сцената на театър", каза директорът на Народен театър "Иван Вазов" Васил Василев.

Пример за бъдещите поколения

"Най-ценният завет, който оставя, е примерът на неговия живот. Това, през което е преминал, това, което се е случило с него като творец, като актьор, как е успял да просъществува и да бъде един от най-големите актьори на България", коментира председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев.

НАТФИЗ ще отбележи 150 години от рождението на бележития актьор с редица инициативи през цялата година.

Предстои да се вземе решение дали сърцето на Кръстьо Сарафов, съхранявано след смъртта му в Народния театър, да бъде погребано.

Казусът със сърцето на Сарафов

"Както човешкият организъм няма как да съществува без туптенето на сърцето, така и голямата актьорска мечта се олицетворява в това сърце. Най-вероятно затова то е подарено на Народния театър. Но християнската традиция повелява то да бъде погребано, затова ние се обединихме с Народния театър и Българската православна църква, че трябва да решим казуса със сърцето на Сарафов", заяви ректорът на НАТФИЗ.

За осъществяването на това решение е необходимо окончателното съгласие на наследниците, с които институциите водят разговори.

В съвременната българска история подобна съдба имат сърцата на още две личности – тези на цар Борис ІІІ и на писателя Алеко Константинов.

Вижте повече в репортажа на Станислава Гатева.