Кристалина Георгиева: Еврото не гарантира по-висок жизнен стандарт

България е само на седмици от официалното приемане на еврото – събитие, което ще се запомни редом с присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. 

Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на тържествено събитие в София, посветено на бъдещото членство на страната в Еврозоната на 1 януари 2026 г.

"Това е трудно постигнат успех и източник на гордост и радост", подчерта тя, припомняйки ролята на МВФ в стабилизирането на българската икономика в края на 90-те години чрез въвеждането на валутния борд.

Очакваните ползи – по-ниски лихви, по-високи инвестиции, ръст на туризма

Опитът на Хърватия – последната страна, приела еврото през 2023 г., е окуражителен. Според Георгиева и икономическите анализи:

• кредитният рейтинг на страната се подобрява след приемането на еврото;
• разходите по заемите – държавни и частни – спадат;
• туристическият сектор бележи ръст благодарение на удобството за европейските туристи;
• инфлационният ефект от прехода е умерен – в рамките на 0,2–0,4 процентни пункта.

"България е готова за еврото – особено предвид дългогодишния опит с валутния борд", увери Георгиева.

Солидни икономически показатели – но и предизвикателства

България в момента отчита:

• исторически ниска безработица;
• растящи реални доходи;
• публичен дълг от едва 24% от БВП – втори най-нисък в ЕС.

Въпреки това, страната изостава в темпа на икономическа конвергенция спрямо други нови членки на ЕС. От 2000 г. досега доходът на глава от населението се е повишил от под 1/3 до около 2/3 от средното ниво в Съюза, но това не е достатъчно.

"Приемането на еврото не гарантира само по себе си по-висок жизнен стандарт. Сега задачата е да се катапултира икономическият растеж на следващо ниво", предупреди Георгиева. 

Три ключови задачи пред България

Георгиева очерта стратегически приоритети за успешното следващо десетилетие:

Фискално затягане

• умерен ръст на публичните заплати;
• по-високи пенсионни вноски;
• по-целенасочени публични инвестиции.

Строг надзор върху финансовата стабилност

• грижа за ипотечния и кредитния пазар;
• готовност за допълнителни мерки срещу прегряване.

Структурни реформи и по-добро управление

• привличане на таланти;
• инвестиции в образование и изкуствен интелект;
• по-силни институции и прозрачност.

"Използвайте гласа си в Европа"

Георгиева подчерта, че с присъединяването към Еврозоната България не само получава права, но и поема важни ангажименти. Тя призова страната да бъде активен глас за завършване на банковия съюз на ЕС и за по-дълбока европейска интеграция.

"Ако искаме по-добри условия за стартиращи компании, иновации и растеж – трябва да настояваме за единен европейски финансов пазар", заяви тя.

Исторически ден предстои

На 1 януари 2026 г. България официално ще стане част от Еврозоната. Управителят на БНБ Димитър Радев ще получи право на глас в Управителния съвет на ЕЦБ – символ на пълноправното участие на страната в европейските финансови решения.

"Когато си кажем "Честита Нова година" тази година, тя ще бъде особено щастлива за България," завърши Георгиева.

На 11 ноември София ще бъде домакин на 14-ото издание на Investor Finance Forum – най-голямата среща на финансовата и инвестиционната общност у нас. Тя се организира от Investor.bg и ще събере водещи икономисти, банкери и инвеститори, които ще обсъдят глобалните тенденции, финтех иновациите и новите възможности за растеж.

Тази година събитието ще предложи нови формати и глобални акценти – с шест панела, специални интервюта с международни експерти и теми, посветени на макроикономическите тенденции, капиталовите пазари, Финтех иновациите и търсенето на доходност в несигурна среда.

Повече информация за програмата, лекторите и безплатната регистрация за събитието може да откриете на платформата Investor Media PRO.