Секновение - мрачният празник, който бележи края на лятото

Секновение е празник от българския народен календар, отбелязван на 29 август. На този ден Българската православна църква почита свети Йоан Кръстител (Предтеча), който, по заповед на юдейския цар Ирод Антипа, бил обезглавен.

В народните вярвания Секновение бележи края на лятото – денят и нощта се изравняват по продължителност ("осичат се"), а след празника започва застудяване. 

Смята се, че водата в реките и изворите изстива и вече не е подходяща за къпане. 

Според поверието на този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се "накрая на света". 

Заедно с тях и змейове, самодиви, самовили, русалки и други митични същества се оттеглят в своите зимни обиталища. Вярва се, че след Секновение по земята вече няма нито опасни влечуги, нито свръхестествени същества.

Празникът се смята за един от най-тежките и мрачни дни в народния календар. Заради пролятата кръв на светеца са установени множество забрани. 

На този ден не се работи никаква работа, свързана с рязане, за да се избегнат порязвания и рани. Забранено е да се консумират червени плодове и зеленчуци, както и да се пие червено вино, тъй като те символизират кръвта на светеца. 

Хората също внимателно следят в кой ден от седмицата се пада Секновение, защото този ден се почита през цялата година.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR