Само 6% от българите определят живота си за здравословен

Едва 6% от българите определят начина си на живот като изцяло здравословен. Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно от средното за най-младите, висшистите, хората с по-високи доходи и жителите на столицата. Това сочи последното проучване на "Тренд".

Една от основните бариери пред воденето на здравословен начин на живот са финансовите ограничения. Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна.

Мнозинството от пълнолетните българи (55%) не спортува изобщо. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация. Едва 15% спортуват редовно – ежедневно или няколко пъти в седмицата. Докато сред най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежът към добро здраве и добър външен вид в еднаква степен, с напредване на възрастта здравословните причини стават водещи.

Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично.

Над една пета от хората на възраст до 30 години консумират фаст фууд ежедневно, а около една трета – няколко пъти седмично. Делът на редовна консумация на бърза храна е най-висок в столицата и областните градове.

Общо 23% от българите са спазвали диета или хранителен режим през последната година. Това поведение е почти два пъти по-характерно за жените – 30% от тях посочват, че са спазвали режим, в сравнение с 16% при мъжете.  Разликата отразява не само по-силната ангажираност на жените с теми като здравословно хранене и контрол на теглото, но и по-големия социален натиск върху жените да отговарят на определени естетически стандарти.

Снимка: Freepik