Десетки български училища тънат в разруха: "Спирам се там и плача"

Десетки училища в страната тънат в разруха. Някога в стаите им е звънял училищният звънец. Детски гласове са изпълвали коридорите, а мечтите са растели заедно с децата.

Днес има само тишина

Всяко село е имало своето училище. Мястото, където са започвали мечтите. 

"Винаги плача. Спряла съм се там и плача. Викам "ех, училище, училище, дето първият звънец е звънял и първо думичката мама съм казал. Дворът беше изчистен, футбол играехме. Много спомени имам, но много съжалявам, че училището стана разруха", разказа жител на село Остра могила.

Подобна е съдбата на училищните сгради в селата Старозагорски бани и Християново. 

"Това беше дело на цялото село. Знаем, че в 20-те и 30-те години е бил бумът в България на строителство на читалища и на училища. Едно от тези училища е в Християново. За жалост, сега не ми се гледа. Когато се прибирам на село, не ми се поглежда към училището, защото виждам какво е сега", коментира поетът Пенчо Пенчев.

Тази тишина не е само физическа. Тя е символ на упадък и изчезваща надежда.

Всеки празен клас, всяка заключена врата е като закрита глава от историята на България. История, която няма да бъде разказана.

Вижте повече в репортажа на Илиана Христова-Георгиева.