Над 80% от българите определят четенето на книги като важно. 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Сред четящите се откроява интересът към художествената литература и предпочитанието към хартиен формат на книга. Това се казва в проучване на социологическа агенция "Тренд".
Мнозинството от българите (83%) смятат четенето на книги за важно. Въпреки това, четирима от всеки десет души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.
9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес (43%), следвана от липсата на време (34%). Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години.
Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите (61%). Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани.
Почти една трета (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри (24%), съвременната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след препоръка от приятел, познат или роднина – това посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета (19%) разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.
Проучването е направено по поръчка на вестник "24 часа" и е проведено в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
След седем мача без победа ЦСКА надви Черно море
Докато президентството му се проваля, Доналд Тръмп е по-опасен от всякога
Лудогорец не успя да надвие Спартак Варна
Верижна катастрофа предизвика тапа на АМ "Тракия"
Създадена е най-голямата карта на аутизма
Двойно кафе и кратка дрямка помагат за ободряване при шофиране за кратко
Имунните профили при шизофрения и разстройствата на настроението – различни
Първична аменорея – кога цикълът изобщо не идва?
Какви планети да наблюдаваме на небето през септември 2026 г.: от Венера до Нептун
Учени откриха шест загадъчни структури на 3000 км под земната повърхност
Висока слънчева активност се очаква през уикенда
НАСА засне мистериозен силует на „медуза“ на Марс
Когато човекът изчезне, а държавата мълчи: 30 август e Международният ден на жертвите на изчезвания
От дуумскролинг до номофобия: Как дигиталният свят променя поведението ни
Предстои ли тежка зима за Европа: Газовите хранилища са опасно празни
228 души дариха кръв във Варна за седмица, нужни са дарители с А- и АВ-
Най-високите температури през септември у нас ще бъдат между 31 и 36 градуса
Отказът на Исландия да преговаря за членство подкопава ЕС в критичен момент
Какво (не) знаем за "най-голямата петролна сделка в историята"?
Кадър на деня за 30 август
Сътрудничеството с Ford се обръща срещу Volkswagen