Над 80% от българите определят четенето на книги като важно. 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Сред четящите се откроява интересът към художествената литература и предпочитанието към хартиен формат на книга. Това се казва в проучване на социологическа агенция "Тренд".
Мнозинството от българите (83%) смятат четенето на книги за важно. Въпреки това, четирима от всеки десет души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.
9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес (43%), следвана от липсата на време (34%). Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години.
Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите (61%). Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани.
Почти една трета (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри (24%), съвременната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след препоръка от приятел, познат или роднина – това посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета (19%) разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.
Проучването е направено по поръчка на вестник "24 часа" и е проведено в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
Зеленски: Украйна ще възобнови ударите срещу руски рафинерии
Колко струва парното? Енергийният доклад на Далсия сравнява шест български града
Продават скелет на динозавър на 67 милиона години за 9 милиона долара
Армията на САШ обмисля използването на "майката на всички бомби" по Иран
Ролята на имуномодулаторите в контрола на имунния отговор
Защо се появява световъртеж при обръщане в леглото?
Здравното министерство с призив към фармацевтичните компании за осигуряване на лекарство
Отоци по краката и правилната грижа срещу усложнения
AI червеи могат да се разпространяват самостоятелно през смарт устройства
Нов алгоритъм намалява натоварването върху центровете за данни
Учени откриха възможна причина за появата на рак при децата
„Космическа медуза“ озари небето над САЩ след изстрелване на SpaceX
Премахват опасно дърво в градинката на Катедралата
До месец съдът решава за спрените ток и вода в пет къщи в Баба Алино
Глутница нападна дете в Ален Мак, хората се оплакват от системни нападения
Кои са трите зодии, които са най-добри приятели?
Кабинетът официално предложи минимална заплата от 660 евро
Биткойнът поевтинява в тест за бичите настроения
САЩ показаха на Киев копчето за изключване на Starshield, готвят сваляне на още санкции
Защо Китай купува толкова много злато и какво значи това за цената?