Над 80% от българите определят четенето на книги като важно. 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Сред четящите се откроява интересът към художествената литература и предпочитанието към хартиен формат на книга. Това се казва в проучване на социологическа агенция "Тренд".
Мнозинството от българите (83%) смятат четенето на книги за важно. Въпреки това, четирима от всеки десет души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.
9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес (43%), следвана от липсата на време (34%). Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години.
Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите (61%). Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани.
Почти една трета (30%) заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри (24%), съвременната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след препоръка от приятел, познат или роднина – това посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета (19%) разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.
Проучването е направено по поръчка на вестник "24 часа" и е проведено в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR
САЩ нанася нова вълна от удари по Иран
Вечерни протести срещу уволнението на министъра на отбраната Фьодоров в цяла Украйна
Кара Делевин стана първата хомосексуална жена на корицата на Playboy
Латвийският премиер разкритикува България и други държави, блокирали новия пакет санкции срещу Русия
Отражение на високите температури върху бременността
Защо болестта на Паркинсон и деменцията изискват повече внимание през жегите?
Кога онлайн консултацията със специалист може да ни спести време и излишно притеснение?
Секс на плажа и с какво трябва да се внимава?
Месо от епруветка и „адски пожари“: Учени с шокираща прогноза за живота на Земята през 2100 г.
Френски стартъп разработи капсула за оцеляване
Микропластмасата в кръвта е свързана със сериозен риск от сърдечни заболявания
Археолози откриха римски град, останал скрит под блато в Швейцария 2000 години
България е сред трите страни с най-кратка очаквана продължителност на трудовия живот в ЕС
Вдигат с 5% възнагражденията в „Градски транспорт“ – Варна
Българинът плавно, но сигурно променя начина си на хранене и избягва глутен и лактоза
"Глупавите" телефони се завръщат триумфално в България
Историк: Навършват се 186, а не 189 години от рождението на Васил Левски
Тръмп въвежда 4-годишен срок на студентските визи
Германски политик: ЕС трябва да помисли за повишаване на митата върху китайските коли
Държавите от Персийския залив се нуждаят от съвместна промяна в сигурността
Бюджетната комисия е приела на второ четене законопроекта за бюджета на НЗОК