ВАС отмени ограниченията за заплащане на надлимитни дейности от лeчебните заведения

Върховният административен съд отмени разпоредби от Националния рамков договор, с които се ограничава възможността за заплащане на надлимитни дейности от лeчебните заведения.

Отмяната е на разпоредби от Националния рамков договор (НРД) № РД-НС-01-2 от 1.09.2023г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. Това са разпоредбите на чл. 394; чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3, и двете в частта "закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП" и чл. 409, ал. 8 от НДР.

Административно дело № 6887 от 2024 г. е образувано пред ВАС по жалби на Национално сдружение на частните болници и "Специализирана болница за активно лечение по очни болести ДЕН“ ЕООД.

Върховните магистрати приемат, че действието на оспорените норми следва да бъде съобразено с Решение №6/11.04.2024г. на Конституционния съд на РБ от 11.04.2024 г. постановено по к. д. № 15/2023 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.). Според последната: Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности.

Според мотивите на КС чрез въведената с разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 ЗЗО абсолютна забрана за НЗОК да заплаща за медицинска или дентална помощ, оказана от лечебните заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с районните здравноосигурителни каси (РЗОК) обеми и стойности, правата на здравноосигурените лица се ограничават, като ограничението се изразява в невъзможността те да получат безплатна болнична или извънболнична помощ, ако лечебното заведение е изчерпало установения в договора му с РЗОК лимит.

Конституционният съд е посочил още, че при всякакъв вид планиране би трябвало да има елемент на гъвкавост и възможност за адаптиране на плана към реални, макар и непредвидени ситуации, но заложената в тази норма абсолютна забрана води точно в обратната посока и в нарушение на изискването на правовата държава за яснота и вътрешна съгласуваност на действащата нормативна уредба има потенциал да създаде проблеми в тълкуването относно приложимостта на предвидени в НРД механизми за допълнително разрешение за извършване на дейности, чиито стойности ще са над определения в индивидуалния договор максимум. Също така абсолютната забрана чрез нормата би довела и до противозаконност на други актове, издавани от органи на НЗОК или на изпълнителната власт, съдържащи финансово-правни механизми за балансиране на правата и на законните интереси на пациентите и лечебните заведения, от една страна, и с възможностите на държавата, от друга.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че след обявяване на нормата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване за противоконституционна, разпоредбата на чл. 394 от НРДМД за 2023-2025 г. не може да бъде приложена и следва да бъде отменена.

Съдебният състав приема, че разпоредбите на чл. 394 от НРДМД за 2023-2025 г., чл. 409, ал.4, т.2 и т.3 от НРДМД за 2023-2025г. в оспорените им части и чл.409, ал.8 от НРДМД за 2023-2025г. следва да бъдат отменени. Същите ограничават правото на здравно осигуряване по чл.52, ал.1, предл.1 от Конституцията, тъй като прилагането им не допринася за достъпността на медицинската помощ, а точно обратно - прави я по-труднодостъпна, а изпълнителите на медицинска помощ, за разлика от осигурителния орган, не са нормативно снабдени с възможности да компенсират настъпването на финансов риск, поради което са принудени да откажат медицинска помощ на здравноосигурените лица, потърсили я след изчерпване на договорените обеми.

Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)